Еленови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еленови
Family Cervidae five species.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Еленови (Cervidae)
Научно наименование
Goldfuss, 1820 г.
Разпространение
Deer range.png
Еленови в Общомедия
[ редактиране ]

Еленовите (Cervidae), наричани още Плътнороги, са семейство тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Мъжките при някои видове достигат тегло над половин тон. Характерни за семейството са рогата при мъжките (рядко и при женските, но по-малки). Повечето видове имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките се отличават с по-големите си размери и рогата си.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В България се срещат три вида принадлежащи към различни родове:

Два от тях, Сърна и Благороден елен са традиционни и с местен произход, а третият – Еленът лопатар е внесен и успешно аклиматизиран за ловни цели. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века, и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Повечето видове са полигамни. При тези видове по време на размножителния период по-силните мъжкари имат собствен харем, който защитават от съперниците си.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Много от видовете са ценен ловен обект. Срещащите се в България три вида от семейството: Сърна, Благороден елен и Елен лопатар са обичаен ловен обект, за който се полагат систематични грижи. Сърната е широко разпространена в почти всички видове местности. Делят се на 4 подсемейства.

Към 2012 г. в България има над 21 000 благородни елена, 6500 лопатара и 87 700 сърни.[1].

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012. (на български)
  2. а б Pitraa, Fickela, Meijaard, Groves. Evolution and phylogeny of old world deer. // Molecular Phylogenetics and Evolution 33. 2004`. DOI:10.1016/j.ympev.2004.07.013. с. 880 – 895.
  3. Duarte, J. M. B., González, S. and Maldonado, J. E.. The surprising evolutionary history of South American deer. // Molecular Phylogenetics and Evolution 49 (1). 2008. DOI:10.1016/j.ympev.2008.07.009. с. 17 – 22.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]