Качулат елен
Качулат елен | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
H. Milne-Edwards, 1872 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Качулат елен в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Качулатият елен (Elaphodus cephalophus) е единствен представител на род Elaphodus – примитивни елени, близкородствени с мунтжаките (Muntiacus). Макар и по-едър от тях със своите 50 – 70 cm височина, той е сравнително дребен вид елен. Качулат се нарича заради черен кичур козина на тила, който достига до 17 cm дължина. Окраската му е тъмна, с бяло под опашката, на върха на ушите, муцуната, а някои индивиди имат и бяла ивица около очите, която продължава назад към ушите. Мъжките имат малки рогца без разклонения и характерните за примитивните елени къси бивни зъби.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Качулатите елени се срещат в Централен Китай, Североизточна Индия и Мианмар. Обитават труднодостъпни високопланински гори до 4500 m н.в. и затова видът е слабо проучен. Освен това е и доста рядък, но е недостатъчно проучен, за да бъде класифициран в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN.[2]
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Качулатите елени са териториални животни. Живеят поединично или на двойки. Когато са разтревожени, лаят също като мунтжаките. Лаят и през размножителния период късно наесен. Преди да побягнат, бялата козина под опашката им настръхва и вирнатата опашка се мята при всеки скок, правейки посоката им на движение трудно проследима.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elaphodus cephalophus (H. Milne-Edwards, 1872). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Elaphodus cephalophus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)