Езерен нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Езерен нощник
Myotis dasycneme.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Езерен нощник (M. dasycneme)
Научно наименование
Разпространение
Myotis dasycneme range map.png
Езерен нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Езерните нощници (Myotis dasycneme) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Западна, Централна и Източна Европа до Северозападен Казахстан и Западен Сибир. В България има един случай, в който този вид е регистриран с ултразвуков детектор край река Дунав.[2]

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Видът е сравнително едър за род Нощници (Myotis) с маса 11-20 g и дължина на тялото с главата 57-68 mm. Цветът на езерния нощник по гърба е жълтеникав до кафяв, коремът е сиво-бял, а ушите и летателната мембрана - тъмнокафяви. Черепът е сравнително голям, а таргусът е по-къс от половината дължина на ухото.[2]

През лятото езерният нощник живее в равнинни райони с достъп до водоеми, а през зимата – в хълмисти и нископланински местности. Женските достигат полова зрялост на втората година. Копулацията протича в края на август. През май женските образуват размножителни колонии, наброяващи от 40 до 400 екземпляра. Продължителността на живота достига 19 години. Езерният нощник прави къси миграции между летните и зимните убежища – около 100 km (максимално 300 km). [3]

Езерният нощник ловува по здрач, вечер, а понякога и сутрин. Храни се с насекоми, които улавя по повърхността на водата в различни водоеми или във въздуха над водата. В полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота между 60 и 24 kHz.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myotis dasycneme. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 230-232.
  3. Myotis dasycneme - Science for Nature Foundation