Средиземноморско прилепче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Средиземноморско прилепче
Pipistrellus kuhlii adult.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Pipistrellus Прилепчета
вид: Pipistrellus
kuhlii
Средиземноморско
прилепче
Научно наименование
Уикивидове Pipistrellus kuhlii
Kuhl, 1817[1][2][3]
Синоними
Разпространение
Pipistrellus kuhlii range Map.png
средиземноморско прилепче в Общомедия

Средиземноморското прилепче (Pipistrellus kuhlii) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Южна Европа, по-голямата част от Африка и Югозападна Азия до Казахстан и Пакистан. В България е установен само в две находища - при Петрич и Русе.[5]

Средиземноморското прилепче е сравнително дребен прилеп, с дължина на тялото и главата 40-50 mm, на опашката - 30-41 mm, на ушите - 11-14 mm, размах на крилете до 230 mm и маса 5-11 g. Цветът се променя с възрастта, но като цяло е кафяво-жълтеникав. Летателните мембрани са тъмнокафяви.[5]

Предпочита сухи и топли райони, като в някои части на ареала се среща често в пустинни местности. Съжителства добре с хората, като се предполага, че на това се дължи разрастването на ареала му на север в някои области. Живее в хралупи в дървета и пукнатини на сгради. През лятото женските образуват малки колонии достигащи до 20 екземпляра. Храни се с дребни насекоми, които улавя в полет при пълен мрак. Ориентира се чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота 35-40 kHz.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: A Guide to the Mammals of China, страница: 364
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 8 юни 2004, дата на проверка: 19 септември 2013
  4. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  5. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 265-267.