Средиземноморско прилепче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Средиземноморско прилепче
Pipistrellus kuhlii adult.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Pipistrellus Прилепчета
вид: Pipistrellus
kuhlii
Средиземноморско
прилепче
Научно наименование
Уикивидове Pipistrellus kuhlii
Kuhl, 1817
Разпространение
Pipistrellus kuhlii range Map.png
средиземноморско прилепче в Общомедия

Средиземноморското прилепче (Pipistrellus kuhlii) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Южна Европа, по-голямата част от Африка и Югозападна Азия до Казахстан и Пакистан. В България е установен само в две находища - при Петрич и Русе.[1]

Средиземноморското прилепче е сравнително дребен прилеп, с дължина на тялото и главата 40-50 mm, на опашката - 30-41 mm, на ушите - 11-14 mm, размах на крилете до 230 mm и маса 5-11 g. Цветът се променя с възрастта, но като цяло е кафяво-жълтеникав. Летателните мембрани са тъмнокафяви.[1]

Предпочита сухи и топли райони, като в някои части на ареала се среща често в пустинни местности. Съжителства добре с хората, като се предполага, че на това се дължи разрастването на ареала му на север в някои области. Живее в хралупи в дървета и пукнатини на сгради. През лятото женските образуват малки колонии достигащи до 20 екземпляра. Храни се с дребни насекоми, които улавя в полет при пълен мрак. Ориентира се чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота 35-40 kHz.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 265-267.