Средиземноморско прилепче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Средиземноморско прилепче
Pipistrellus kuhlii adult.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Прилепчета (Pipistrellus)
подрод:Pipistrellus
вид:Средиземноморско прилепче (P. kuhlii)
Научно наименование
Kuhl, 1817 г.
Разпространение
Pipistrellus kuhlii range Map.png
Синоними
  • Pipistrellus deserti Thomas, 1902 г.
Средиземноморско прилепче в Общомедия
[ редактиране ]

Средиземноморското прилепче (Pipistrellus kuhlii) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Южна Европа, по-голямата част от Африка и Югозападна Азия до Казахстан и Пакистан. В България е установен само в две находища - при Петрич и Русе.[2]

Средиземноморското прилепче е сравнително дребен прилеп, с дължина на тялото и главата 40-50 mm, на опашката – 30-41 mm, на ушите – 11-14 mm, размах на крилете до 230 mm и маса 5-11 g. Цветът се променя с възрастта, но като цяло е кафяво-жълтеникав. Летателните мембрани са тъмнокафяви.[2]

Предпочита сухи и топли райони, като в някои части на ареала се среща често в пустинни местности. Съжителства добре с хората, като се предполага, че на това се дължи разрастването на ареала му на север в някои области. Живее в хралупи в дървета и пукнатини на сгради. През лятото женските образуват малки колонии достигащи до 20 екземпляра. Храни се с дребни насекоми, които улавя в полет при пълен мрак. Ориентира се чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота 35-40 kHz.[2] Ловните територии са около улични лампи, градини, паркове или над водни басейни. Този вид не извършва миграции. [3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pipistrellus kuhlii (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 265-267.
  3. Pipistrellus kuhlii - Science for Nature Foundation