Сив дългоух прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сив дългоух прилеп
Plecotus austriacus (cropped).jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Дългоухи прилепи (Plecotus)
вид:Сив дългоух прилеп (P. austriacus)
Научно наименование
()
Разпространение
Plecotus austriacus range Map.png
Сив дългоух прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Сивият дългоух прилеп (Plecotus austriacus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Има добре изразени уши – дълги и добре завити. Много сходен е с кафявия дългоух прилеп (Plecotus auritus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на сивия дългоух прилеп е 42,0-53,2 mm, размахът на крилата – 265-295 mm, масата – 7-16 g. Ушите му са дълги 31-41 mm, а опашката – 39-55 mm. По гърба цветът му е сив с кафеникави нюанси, по корема – светлосив, а по лицето – тъмносив.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Сивият дългоух прилеп е разпространен в Европа, Северна Африка и Близкия изток до Афганистан и Кашмир. В България се среща в цялата страна, предимно в равнините.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Сивият дългоух прилеп предпочита открити местности, включително обработваеми земи и дори селища. Живее поединично или на малки групи и не извършва продължителни миграции. През лятото използва за убежища хралупи на дървета или подпокривни пространства. Зимува в пещери с температура 2-6 °C, през зимата често се мести в самата пещера или дори сменя пещерите.[3]

При полет сивият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. [4] Полетът е бавен и маневрен. Ловува в открити местности в близост до убежището си, като лети на височина 2-5 m. Храни се основно с нощни пеперуди.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Копулацията при сивия дългоух прилеп протича през есента. През юни-юли женските се събират на групи от 10-20 екземпляра и раждат по едно малко.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Plecotus austriacus (). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 24 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Сив дългоух прилеп. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 233-241.
  4. Plecotus austriacus - Science for Nature Foundation