Манастирски възвишения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манастирски възвишения
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.221° с. ш. 26.342° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Ямбол, област Хасково, област Стара Загора)
Част от Тунджанско-Странджанска област
Най-висок връх Градище
Надм. височина 600,0 m
Манастирските възвишения край Тополовград

Манастирските възвишения са възвишения в Югоизточна България, между Горнотракийската низина и Елховското поле, в Ямболска, Хасковска и Старозагорска област.

Възвишенията се простират от запад-югозапад на изток-североизток на около 30 км, а ширината им е от 15 км на запад до 5 км на изток. Разположени са между Горнотракийската низина на запад и Елховското поле на изток. На юг, в района на село Орлов дол чрез ниски хълмове се свързват с планината Сакар.

Западната и югозападната част на възвишенията представляват ниско хълмиста земя, а в източната им висока част ясно се очертават две куполовидни части (западна и източна), разделени от плоска седловина. Най-високата им точка връх Градище (600 м) увенчава западния купол, разположен на около 1,2 км северозападно от село Голям Манастир. Изградени са от габро и кристалинни шисти. Северно от възвишенията, при село Крумово има находище на желязна руда. Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние. Отводнава се от малки и къси рекички и дерета притоци на реките Овчарица и Соколица (леви притоци на Сазлийка, от басейна на Марица) и Калница и Синаповска река (десни притоци на Тунджа). Почвите са излужени канелени горски. Най-високите части са заети от редки широколистни гори, а по надолу има обширни пасища. Добри условия за развитие на животновъдство.

По склоновете и подножията им са разположени 14 села: Владимирово, Генерал Тошево, Голям манастир, Драма, Каменна река, Малък манастир, Маца, Миладиновци, Овчи кладенец, Орлов дол, Полски Градец, Пчела, Светлина и Скалица.

През възвишенията и по подножията му преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 305[1]