Устрем (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Устрем.

Устрем
Holy trinity monastery topolovgrad.jpg
Общи данни
Население 1055 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 58,015 km²
Надм. височина 81 m
Пощ. код 6563
Тел. код 04732
МПС код Х
ЕКАТТЕ 75191
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Тополовград
Божин Божинов
(ДСБ, ПДСД, ОДС, ВМРО-НИЕ)
Кметство
   - кмет
Устрем
Димитър Димитров
(ДСБ, ПДСД, ОДС, ВМРО-НИЕ)

Устрем е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Устрем е сред големите села в Тополовградска община с население над 1000 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кога е основано селото не е известно. От възрастни хора е преданието, че то е възникнало вследствие на набези на хайдути, които са обирали турската поща. За спиране на тези набези управата на град Одрин дава големи права на онези хора, които се заселят в пустото и обрасло с гора място, което било на 30 км от град Одрин и на 15 км от град Тополовград. По исторически данни селище е имало над манастира „Св. Троица“ и в местността „Селището“, а също така и в местността „Мандрата“. Днес не са останали никакви следи от онези селища.

За заселването е издадено разрешение от духовния глава на Одринския вилает (околия) и селото се назовава „Вакъф“, което означава „духовен имот“. Селото е основано на пътя Стара Загора – Тополовград – Одрин.

Първите заселници са от Македония, Сливенския, Ямболския, Елховския край, както и от западната част на Сакар планина и Карловско. Заселниците се установяват първо по поречието на Голямата река. Първоначално била заселена местността „Старчи крак“, т.е. днешната „Чука махала“, тъй като средната махала се е заливала от двете реки, които минават през селото.

След време населението на селото се увеличава, идват нови заселници. През 1857 г. издигат православен храм и малко по-късно училище. Малка част от днешните жители на селото знаят от къде са дошли техните прадеди. Повечето нямат сведения за произхода на своите родове.

Селото се отличава със своя традиционен и особен говор. Този говор не намира аналог в никое от околните села – Мрамор, Радовец, Срем, Планиново, Студена.

След Освобождението от турско валдичество през 1878 г. в селото пристигат нови заселници и по този начин спомагат за увеличаването на населението, благодарение на което селото бързо се разраства и става с 3 махали, което го прави най–голямото в района. Новите заселници са образовани хора – свещеници, учители.

През 1924 г. е създадена потребителна кооперация от учителя Никола Великов. През 1936 г. Устрем става първото водоснабдено село в района с 12 чешми по улиците и някои дворове. През 1934 г. е изградена сградата на кметството, разширено е училището от 4 стаи на 7 стаи. През 1938 г. е издигнат паметник на загиналите във войните съселяни (около 100 човека). След 1944 г. е наново водоснабдено, изградена е канализация.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото до средата на 1990-те години е действал оловно-цинков рудник „Мина Устрем“, който е бил част от минен комплекс „Васил Коларов“. Понастоящем рудникът се стопанисва от частна фирма, но не се добива руда и работи само флотационната фабрика.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията е източноправославна. В селото има действаща църква.

В близост до него се намира манастирът „Света Троица“, с действащ женски метох.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Устрем е най-голямото в района. Селото разполага с ОУ „Иван Вазов“, детска градина, читалище, библиотека, поща, стадион, бензиностанция, монопол, много търговски обекти, две фурни за хляб. В селото съществува и цех за детайли към завод „Арсенал“ – Казанлък.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастир „Света Троица“

В центъра на селото, пред кметството е издигнат паметник на загиналите знайни и незнайни воини по време на освободителната война.

На около 2 км северозападно се намира манастирът „Света Троица“ (Устремски манастир), с действащ женски метох. Историческите данни за тази света обител са твърде оскъдни. Предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство. В началото на XV в. името му се среща в османски документи. През годините на турското владичество е ставал убежище на редица хайдути, като Ангел войвода, Индже войвода, Кара Кольо и др. Това е и сред причините манастирът на няколко пъти да бъде опожаряван от поробителя, но вярващите винаги са успявали да го възстановят и съхранят като център на православието в региона. Ежегодно се провежда народен събор на празника на манастира, който събира по 2 – 3 хиляди вярващи от околните села и градове.

Над манастира има няколко пещери, най-известната е Каракольовата дупка – според народното предание в нея се е криел прочутият хайдутин.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодният народен събор през юни на празника на манастира „Света Троица“. Това е най-големият събор и се провежда на православния празник „Св. Дух“.

Провежда се и ежегоден събор в центъра на селото, на Димитровден. Участват народни и фолклорни изпълнители. Провеждат се борби и футболни мачове между Устрем и съседни села.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-вкусните ястия, които се приготвят в този край, са: катми, гюзлеми, качамак, ошав, кавръм (вита баница), тутманик, тиквеник, зелник. Приготвят се и много месни и постни ястия. Рецептите им се пазят и до днес, като се предават от поколение на поколение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]