Община Тополовград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Тополовград
Map of Topolovgrad municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 710.88 km²
Население 10 989 души
Адм. център Тополовград
Брой селища 21
Сайт www.topolovgrad.net
Управление
Кмет Божин Божинов
(ДСБ, ПДСД, ОДС, ВМРО-НИЕ)
Общ. съвет 17 съветници
   МК ВЪЗРАЖДАНЕ (7)
   ГЕРБ (5)
   „ЗА“ община Тополовград" (3)
   НФСБ (1)
   АБВ (1)

Община Тополовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Хасково.


География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на Област Хасково. С площта си от 710,877 km2 заема 3-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ основно заема северните, североизточните и източните разклонения на планината Сакар. На границата с община Свиленград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Тополовград – връх Вишеград 856,1 m.

В крайния североизточен ъгъл на общината се простира югозападната, най-ниска част на Елховското поле.

Районът източно от долината на река Тунджа (землището на село Срем) се заема от крайните западни, най-ниски части на Дервентските възвишения с максимална височина в пределите на общината 253,7 m н.в.

Най-ниската точка на община Тополовград се намира източно от село Присадец, на границата с Турция, в коритото на река Тунджа – 54 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По източната и югоизточната граница на общината (частично в нейна територия) протича около 45 km от долното течение на река Тунджа. Тя навлиза в общината североизточно от село Княжево и тече на юг-югозапад през югозападната част на Елховското поле. След село Княжево тя навлиза в дългия 8 km и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Той е тесен, 100 – 200 m, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем има малко уширение от 0,8 – 1,0 km, след което до напускането си на България долината ѝ става пак тясна с обезлесени склонове и на места почти каньоновидна.

Североизточно от село Княжево в нея отдясно се влива Синаповска река (50 km), цялото течение на която преминава по територията на община Тополовград. Тя извира под името Голямата река на 574 m н.в. в Сакар планина, на 3 km северно от връх Вишеград. До село Доброселец протича в тясна долина, в началото на северозапад, а след това на североизток. След устието на левия си приток Смесената река се нарича Синаповска река. След селото реката рязко сменя посоката си на изток и югоизток и протича между северните разклонения на Сакар планина на юг и Манастирските възвишения на север. В този участък долината ѝ значително се разширява и е с асиметричен профил – с по-стръмни десни (южни) склонове. След село Синапово навлиза в югозападната част на Елховското поле и си влива отдясно в река Тунджа на 96 m н.в., на 1 км североизточно от село Княжево. Площта на водосборният ѝ басейн е 871 km2, което представлява 10,33% от водосборния басейн на Тунджа.

В западната част на общината, през селата Орлов дол и Владимирово протича горното течение на река Соколица (ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица). Тя води началото си под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножиена връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад, протича в широка долина с малък надлъжен наклон и западно от село Владимирово напуска пределите на общината.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 11 681 100,00
Българи 10 049 86,03
Турци 27 0,23
Цигани 982 8,41
Други 41 0,35
Не се самоопределят 30 0,26
Не отговорили 552 4,73

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Тополовград
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 28825 31380 32238 28020 23910 21145 19075 15414 11681
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 21 населени места с общо население от 11 681 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Тополовград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Българска поляна 189 45,692 Каур алан Радовец 718 44,661 Татар кьой, Константиново
Владимирово 35 10,073 Хадър Сакарци 11 17,105 Крушево
Доброселец 138 17,683 Явуз дере Светлина 152 30,359 Шевкуларе
Каменна река 91 23,094 Каялъ дере Синапово 537 43,947 Синаплии
Капитан Петко войвода 151 22,642 Дуганово Срем 459 36,305
Княжево 357 24,840 Шахлии Тополовград 5588 96,815 Каваклии
Мрамор 427 27,226 Ново село Устрем 999 58,015 Вакъф, Ваково
Орешник 577 33,339 Козлуджа Филипово 14 14,857 Хамидие
Орлов дол 485 60,100 Минечево, Стъклево Хлябово 656 52,666 Гердеме
Планиново 38 20,457 Крумово Чукарово 50 15,303 Чукур кьой
Присадец 9 15,698 Армутлар ОБЩО 11681 710,877 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Приказ № 19/обн. 18.12.1882 г. – преименува с. Хадър на с. Владимирово;
  • Указ № 161/обн. 30.03.1889 г. – признава н.м. Крумово за отделно населено място – с. Крумово;
  • Указ № 341/обн. 10.07.1899 г. – преименува с. Татар кьой на с. Константиново;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Каур алан на с. Българска поляна;
– преименува с. Шевкуларе на с. Светлина;
– преименува с. Минечево на с. Стъклево;
– преименува с. Гердеме на с. Хлябово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Явуз дере на с. Доброселец;
– преименува с. Каялъ дере на с. Каменна река;
– преименува с. Шахлии на с. Княжево;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешник;
– преименува с. Стъклево на с. Орлов дол;
– преименува с. Армутлар на с. Присадец;
– преименува с. Синаплии на с. Синапово;
– преименува с. Вакъф (Ваково) на с. Устрем;
– преименува с. Хамидие (Татар кьой) на с. Филипово;
– преименува с. Чукур кьой на с. Чукарово;
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува гр. Каваклии на гр. Тополовград;
  • Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Крумово на с. Планиново;
– преименува с. Ново село на с. Мрамор;
– преименува с. Константиново на с. Радовец;
– преименува с. Крушево на с. Сакарци;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 140,4 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ