Направо към съдържанието

Минерални бани (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Минерални бани
Общи данни
ОбластХасково
Площ214.67 km²
Население5471 души (31 декември 2024)
25,5 души/km²
Адм. центърМинерални бани
Брой селища12
Сайтmineralnibani.bg
Управление
КметМюмюн Искендер
(ДПС; 2011)
Общ. съвет13 съветници
Топографска карта на община Минерални бани.

Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.

В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.

На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.

Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.

През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.

В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.

Изглед към село Минерални бани през 2011 г.
Изглед от село Сусам през 2011 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Ангел войвода39812,452КумбурларМинерални бани1115-в з-щето на с. Брястово
Боян Ботево5606,923Дурак кьойСираково29315,468Юсуз кьой
Брястово24834,732Спахиево19419,111Сийпилии
Винево2613,669ШереметлерСусам45537,804
Караманци97711,629Улу дере, КараманларСърница50942,433Сарнъч
Колец1928,338КазаклииТатарево31822,107Татар кьой лъджа
ОБЩО5520214,6661 населено място е без землище

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец;
– преименува с. Юсуз кьой (Юксюз кьой) на с. Сираково;
– преименува с. Сийпилии на с. Спахиево;
– преименува с. Сарнъч на с. Сърница;
– преименува с. Татар кьой лъджа на с. Татарево;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода;
– преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево;
– преименува с. Шереметлер на с. Винево;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани;
  • Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
19349 509
194610 226
19569 732
19658 289
19758 350
19857 984
19927 583
20016 838
20115 899
20215 520
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо589923103032197625329100,0039,1551,393,330,100,425,57
Ангел войвода44304430000Ангел войвода0,00100,000,000,000,000,00
Боян Ботево6861061700356Боян Ботево1,4589,940,000,000,438,16
Брястово187163814Брястово87,164,277,48
Винево258024000018Винево0,0093,020,000,000,006,97
Караманци10611046013Караманци98,580,001,22
Колец1991817901Колец9,0489,940,000,50
Минерални бани115710899539Минерални бани94,120,770,433,37
Сираково3322641749002Сираково79,515,1214,750,000,000,60
Спахиево1441430Спахиево99,300,00
Сусам51746171335Сусам89,161,352,516,76
Сърница6042641890149Сърница4,3069,201,490,0024,66
Татарево311135551162Татарево43,4017,6837,290,64

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо5 899100,00
Православие210035,59
Католицизъм50,08
Протестантство120,20
Ислям2 73746,39
Друго00,00
Нямат390,66
Не се самоопределят3045,51
Непоказано70211,90

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет20032007201120152019
Избирателна активност по време на изборите76,58 %72,76 %77,42 %77,31 %69,18 %
Общ брой места1313131313
Движение за права и свободи9881011
ГЕРБ332
„Коалиция за Минерални бани 2007“ (Земеделски народен съюз, Политически клуб „Екогласност“, Български социалдемократи)2
„Коалиция за Минерални бани“ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Национално движение „Симеон Втори“,
Земеделски народен съюз, Движение „Гергьовден“, Съюз на свободните демократи)
4
Български земеделски народен съюз1
Българска социалистическа партия1
„Съюз за Минерални бани“1
Коалиция „БЗНС – СДС“ (Български земеделски народен съюз, Съюз на демократичните сили)1
Национално движение за права и свободи1

През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2018. Посетен на 4 октомври 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Минерални бани“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2020.