Минерални бани (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минерални бани
Map of Mineralni bani municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 214.67 km²
Население 6 860 души
Адм. център Минерални бани
Брой селища 12
Сайт http://mineralnibani.eu
Управление
Кмет Мюмюн Искендер
(ДПС)
Общ. съвет 13 съветници
   ДПС (10)
   ГЕРБ (3)
Bulgaria Mineralnibani Municipality geographic map bg.svg

Община Минерални бани се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 214,666 km2 е най-малката сред 11-те общини на областта, което съставлява 3,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е хълмист и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в северните части на Източните Родопи.

В западната част на общината, до границата с община Първомай, в посока югозапад-североизток се простира източнородопския рид Мечковец. В него на 4 km югозападно от село Брястово се издига най-високият му връх Мечковец (Аида, 859,3 m), който е и най-високата точка на община Минерални бани.

На изток, в пределите на общината попадат крайните югозападни части на Хасковската хълмиста област и тук североизточно от село Татарево, в коритото на Банска река се намира минималната височина на община Минерални бани – 197 m.

Южно от долината на Харманлийска река в пределите на общината попадат северните разклонения на източнородопския рид Чуката с връх Коджагюне 701,4 m, разположен на 3 km северозападно от село Ангел войвода.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През територията на община Минерални бани протичат две по-големи реки, десни притоци на река Марица. В южната част на общината покрай селата Боян Ботево и Караманци протича част от горното течение на Харманлийска река. Източно от село Караманци в пределите на общината попада „опашката“ на изградения на нея голям язовир Тракиец. В централната част, през селата Спахиево и Сираково протича горното течение на Хасковска река, ляв приток на Харманлийска река.

В северната част на общината, през селата Сусам и Татарево протича част от средното течение на Банска река.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5899 100,00
Българи 2 310 39,16
Турци 3 032 51,40
Цигани 197 3,34
Други 6 0,10
Не се самоопределят 25 0,42
Не отговорили 329 5,58

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Минерални бани
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 9509 10226 9732 8289 8350 7984 7583 6838 5899
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 12 населени места с общо население от 5899 жители (към 1 февруари 2011).[2]

Списък на населените места в община Минерални бани, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Ангел войвода 443 12,452 Кумбурлар Минерални бани 1157 - в з-щето на с. Брястово
Боян Ботево 686 6,923 Дурак кьой Сираково 332 15,468 Юсуз кьой
Брястово 187 34,732 Спахиево 144 19,111 Сийпилии
Винево 258 3,669 Шереметлер Сусам 517 37,804
Караманци 1061 11,629 Улу дере, Караманлар Сърница 604 42,433 Сарнъч
Колец 199 8,338 Казаклии Татарево 311 22,107 Татар кьой лъджа
ОБЩО 5899 214,666 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Казаклии на с. Колец;
– преименува с. Юсуз кьой (Юксюз кьой) на с. Сираково;
– преименува с. Сийпилии на с. Спахиево;
– преименува с. Сарнъч на с. Сърница;
– преименува с. Татар кьой лъджа на с. Татарево;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Улу дере (Караманлар) на с. Караманци;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кумбурлар (Кумрулар) на с. Ангел войвода;
– преименува с. Дурак кьой на с. Боян Ботево;
– преименува с. Шереметлер на с. Винево;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – признава н.м. Хасковски минерални бани за отделно населено място – с. Минерални бани;
  • Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминава участък от 21,2 km от Републикански път III-506 (от km 21,1 до km 42,3) от Републиканската пътна мрежа на България.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]