Брястово (област Хасково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брястово.
| Брястово | |
  Брястово  Брястово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 269 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,75 души/km² |
| Землище | 34,732 km² |
| Надм. височина | 440 m |
| Пощ. код | 6345 |
| Тел. код | 03722 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 06803 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Минерални бани Мюмюн Искендер (ДПС; 2011) |
Брястово е село в Южна България, област Хасково, община Минерални бани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Горнотракийската равнина, в полухълмист район, недалеч от подножието на Родопите.
Състои се от 2 части (махали): Долно Брястово (граничещо с югозападния край на общинския център с. Минерални бани) и Горно Брястово (отстоящо на 1,1 километра западно). Махалите са свързани помежду си с асфалтиран път.
История
[редактиране | редактиране на кода]При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Брястово е доброволец в Македоно-одринското опълчение[2].
През 40-те години на XX век в селото има влиятелна комунистическа група и то е сред опорните точки на местния Партизански отряд „Асен Златаров“.[3]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Южно от Долно Брястово е разположен хълмът Япче (висок 379,5 метра н.м.р.) с останки от древен култов обект[4].
Северно от Горно Брястово се намира хълмът Гарваница (573 м), зает от тракийски култов комплекс, а южно от него последователно се редуват хълмът Пожарището (с тракийски култови обекти) и местностите Аврамов камък (с едноименно скално образувание и останки от култови обекти) и Шарапаните – с няколко шарапани (издълбани в скалите винарни корита). Комплексът на Пожарището включва олтарни скали, 2 запазени шарапани – Кръгла и Четвъртита, останки от шарапана и вал.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Брястово
- Делчо Кирев Петров, 20-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на Апостол Дограмаджиев[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 258.
- ↑ Яна Манолова, „Древните хора по чуки и градища в Североизточни Родопи“, част 1. „Мечковец“, изд. „Гутенберг“, 2010 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.
| |||||