Харманли (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Харманли
Map of Harmanli municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 694.62 km²
Население 27 137 души
Адм. център Харманли
Брой селища 25
Сайт www.harmanli.bg
Управление
Кмет Мария Киркова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ГЕРБ (10)
   БСП (10)
   ПРОМЯНА за ХАРМАНЛИ (3)
   ДПС (3)
   ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ (2)
   Алтернативата ДНЕС (1)

Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Хасково. С площта си от 694,625 km2 заема 5-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината (около 1/2 от територията ѝ) се заемат югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Дрипчево се намира връх Картала 753,3 m – най-високата точка на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 25 – 26 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 – 3 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, източно от село Бисер, на границата с община Любимец се намира най-ниската точка на община Харманли 60 m н.в.

Останалите, западни и южни части на общината се заемат от крайните североизточни ридове на Източните Родопи. Западно и югозападно от град Харманли, между долините на реките Марица на изток, Харманлийска река на север и Бисерска река на юг са разположени източните части на ниския и плосък рид Хухла. Максималната му височина в пределите на общината е връх Остър камък 347,5 m, намиращ се на 1 km източно от село Остър камък.

Южно и източно от долината на Бисерска река по границата с община Любимец е разположено ниското възвишение Градище. На 0,8 km западно от село Черна могила се намира най-високата му точка на територията на община Харманли – връх Балъктепе 322,3 m.

Крайните южни части на общината се заемат от северните склонове на източнородопския рид Гората. Югоизточно от село Орешец, там където се събират границите на трите общини – Харманли, Любимец и Маджарово се намира най-високата точка на рида – връх Света Марина 708,6 m.

Северно от долината на Харманлийска река, землищата на селата Поляново и Преславец на територията на община Харманли се простират крайните източни части на Хасковската хълмиста област.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От северозапад на югоизток, на протежение от около 25 – 26 km, в тясна 2 – 3 km долина протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Харманли в нея се вливат два по-големи притока – реките:

Харманлийска река протича през общината с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица;
Бисерска река (46,2 km). Тя води началото си от западната част на рида Гората в Община Стамболово. Югозападно от село Славяново навлиза в общината и до устието си тече в посока изток-североизток. В средното си течение носи името Голямата река, а след село БисерБисерска река. Между селата Лешниково и Бисер образува красив пролом, след което навлиза в долината на река Марица, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборният ѝ басейн е 411,4 km2, което представлява 0,78% от водосборния басейн на Марица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 24 947 100,00
Българи 18 393 73,73
Турци 2 383 9,55
Цигани 2 145 8,60
Други 67 0,27
Не се самоопределят 129 0,52
Не отговорили 1 830 7,34

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Харманли
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 32177 34322 35587 34288 33991 33046 31029 27547 24947
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 25 населени места с общо население от 24 947 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Харманли, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бисер 852 28,346 Инджелии Овчарово 163 35,135 Куланлии
Богомил 13 - Теке, в з-щето на с. Коларово Орешец 268 28,489 Козлуджа
Болярски извор 298 24,273 Бей бунар Остър камък 120 28,654 Сиври кая, Остри камък
Браница 137 37,723 Салихлер, Набожно Поляново 295 35,746 Оваджик, Фердинандово, Полянково
Българин 404 27,712 Сюлеменчево Преславец 152 11,383 Кьосе кьой
Върбово 435 22,081 Соргунлии Рогозиново 153 27,367 Хасърлии
Доситеево 309 40,152 Сюля кьой Славяново 731 40,008 Корашлии, Княз Борисово
Дрипчево 30 38,051 Смирненци 191 14,743 Нова махла
Иваново 354 27,793 Юнусча Харманли 18589 51,477
Изворово 267 35,955 Бунарчево Черепово 186 39,728 Гюдюлери
Коларово 18 19,380 Арабаджи кьой, Коларско село Черна могила 108 24,876 Кара тепе
Лешниково 110 14,932 Пандъклии Шишманово 525 27,416 Хасобас
Надежден 239 13,205 Хюсеин махле ОБЩО 24947 694,625 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1887 г. – заличено е с. Хайрединча без административен акт поради изселване;
  • Указ № 796/обн. 18.08.1894 г. – преименува с. Сюля кьой на с. Доситеево;
  • Указ № 370/обн. 20.07.1903 г. – преименува с. Хасобас на с. Шишманово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Инджелии на с. Бисер;
– преименува с. Теке на с. Богомил;
– преименува с. Бей бунар на с. Болярски извор;
– преименува с. Сюлеменчево на с. Българин;
– преименува с. Соргунлии на с. Върбово;
– преименува с. Юнусча на с. Иваново;
– преименува с. Бунарчево на с. Изворово;
– преименува с. Корашлии на с. Княз Борисово;
– преименува с. Арабаджи кьой на с. Коларско село;
– преименува с. Пандъклии на с. Лешниково;
– преименува с. Салихлер на с. Набожно;
– преименува с. Хюсеин махле (Хаджи Хюсеин махле) на с. Надежден;
– преименува с. Куланлии (Коюнлии) на с. Овчарово;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешец;
– преименува с. Сиври кая на с. Остри камък;
– преименува с. Кьосе кьой-на р.Марица (Кьосе кьой-Маришко) на с. Преславец;
– преименува с. Хасърлии на с. Рогозиново;
– преименува с. Оваджик (Българско Оваджик) на с. Фердинандово;
– преименува с. Гюдюлери на с. Черепово;
– преименува с. Кара тепе на с. Черна могила;
  • през 1934 г. – преименувано е с. Коларско село на с. Коларово без административен акт;
  • МЗ № 9159/обн. 05.01.1946 г. – преименува с. Княз Борисово на с. Славяново;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Полянково;
  • Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува с. Нова махла на с. Смирненци;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Набожно на с. Браница;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Остри камък на с. Остър камък;
– осъвременява името на с. Полянково на с. Поляново.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,4 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 162 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]