Харманли (община)
| Община Харманли | |
|---|---|
 | |
 | |
| Общи данни | |
| Област | Хасково |
| Площ | 694.62 km² |
| Население | 27 137 души |
| Адм. център | Харманли |
| Брой селища | 25 |
| Сайт | harmanli.bg |
| Управление | |
| Кмет | Мария Киркова (ГЕРБ) |
| Общ. съвет | 29 съветници
|
.png) | |
Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Общината е разположена в централната част на област Хасково. С площта си от 694,625 km2 заема 5-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Тополовград;
- на изток – община Свиленград;
- на югоизток – община Любимец;
- на юг – община Маджарово;
- на югозапад – община Стамболово
- на запад – община Хасково;
- на север – община Симеоновград и община Гълъбово, област Стара Загора.
Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.
Североизточните части на общината (около 1/2 от територията ѝ) се заемат югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Дрипчево се намира връх Картала 753,3 m – най-високата точка на общината.
Югозападно от нея, на протежение от около 25 – 26 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 – 3 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, източно от село Бисер, на границата с община Любимец се намира най-ниската точка на община Харманли 60 m н.в.
Останалите, западни и южни части на общината се заемат от крайните североизточни ридове на Източните Родопи. Западно и югозападно от град Харманли, между долините на реките Марица на изток, Харманлийска река на север и Бисерска река на юг са разположени източните части на ниския и плосък рид Хухла. Максималната му височина в пределите на общината е връх Остър камък 347,5 m, намиращ се на 1 km източно от село Остър камък.
Южно и източно от долината на Бисерска река по границата с община Любимец е разположено ниското възвишение Градище. На 0,8 km западно от село Черна могила се намира най-високата му точка на територията на община Харманли – връх Балъктепе 322,3 m.
Крайните южни части на общината се заемат от северните склонове на източнородопския рид Гората. Югоизточно от село Орешец, там където се събират границите на трите общини – Харманли, Любимец и община Маджарово се намира най-високата точка на рида – връх Света Марина 708,6 m.
Северно от долината на Харманлийска река, землищата на селата Поляново и Преславец на територията на община Харманли се простират крайните източни части на Хасковската хълмиста област.
Води[редактиране | редактиране на кода]
От северозапад на югоизток, на протежение от около 25 – 26 km, в тясна 2 – 3 km долина протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Харманли в нея се вливат два по-големи притока – реките:
- – Харманлийска река протича през общината с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица;
- – Бисерска река (46,2 km). Тя води началото си от западната част на рида Гората в община Стамболово. Югозападно от село Славяново навлиза в общината и до устието си тече в посока изток-североизток. В средното си течение носи името Голямата река, а след село Бисер – Бисерска река. Между селата Лешниково и Бисер образува красив пролом, след което навлиза в долината на река Марица, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 411,4 km2, което представлява 0,78% от водосборния басейн на Марица.
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 25 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. |
Площ на землището (в км2) |
Забележка (старо име) |
| Бисер | 852 | 28,346 | Инджелии | Овчарово | 163 | 35,135 | Куланлии |
| Богомил | 13 | - | Теке, в з-щето на с. Коларово | Орешец | 268 | 28,489 | Козлуджа |
| Болярски извор | 298 | 24,273 | Бей бунар | Остър камък | 120 | 28,654 | Сиври кая, Остри камък |
| Браница | 137 | 37,723 | Салихлер, Набожно | Поляново | 295 | 35,746 | Оваджик, Фердинандово, Полянково |
| Българин | 404 | 27,712 | Сюлеменчево | Преславец | 152 | 11,383 | Кьосе кьой |
| Върбово | 435 | 22,081 | Соргунлии | Рогозиново | 153 | 27,367 | Хасърлии |
| Доситеево | 309 | 40,152 | Сюля кьой | Славяново | 731 | 40,008 | Корашлии, Княз Борисово |
| Дрипчево | 30 | 38,051 | Смирненци | 191 | 14,743 | Нова махла | |
| Иваново | 354 | 27,793 | Юнусча | Харманли | 18589 | 51,477 | |
| Изворово | 267 | 35,955 | Бунарчево | Черепово | 186 | 39,728 | Гюдюлери |
| Коларово | 18 | 19,380 | Арабаджи кьой, Коларско село | Черна могила | 108 | 24,876 | Кара тепе |
| Лешниково | 110 | 14,932 | Пандъклии | Шишманово | 525 | 27,416 | Хасобас |
| Надежден | 239 | 13,205 | Хюсеин махле | ОБЩО | 24947 | 694,625 | 1 населено място е без землище |
-village.jpg)
Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]
- през 1887 г. – заличено е с. Хайрединча без административен акт поради изселване;
- Указ № 796/обн. 18.08.1894 г. – преименува с. Сюля кьой на с. Доситеево;
- Указ № 370/обн. 20.07.1903 г. – преименува с. Хасобас на с. Шишманово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Инджелии на с. Бисер;
- – преименува с. Теке на с. Богомил;
- – преименува с. Бей бунар на с. Болярски извор;
- – преименува с. Сюлеменчево на с. Българин;
- – преименува с. Соргунлии на с. Върбово;
- – преименува с. Юнусча на с. Иваново;
- – преименува с. Бунарчево на с. Изворово;
- – преименува с. Корашлии на с. Княз Борисово;
- – преименува с. Арабаджи кьой на с. Коларско село;
- – преименува с. Пандъклии на с. Лешниково;
- – преименува с. Салихлер на с. Набожно;
- – преименува с. Хюсеин махле (Хаджи Хюсеин махле) на с. Надежден;
- – преименува с. Куланлии (Коюнлии) на с. Овчарово;
- – преименува с. Козлуджа на с. Орешец;
- – преименува с. Сиври кая на с. Остри камък;
- – преименува с. Кьосе кьой-на р. Марица (Кьосе кьой-Маришко) на с. Преславец;
- – преименува с. Хасърлии на с. Рогозиново;
- – преименува с. Оваджик (Българско Оваджик) на с. Фердинандово;
- – преименува с. Гюдюлери на с. Черепово;
- – преименува с. Кара тепе на с. Черна могила;
- през 1934 г. – преименувано е с. Коларско село на с. Коларово без административен акт;
- МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува с. Княз Борисово на с. Славяново;
- МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Полянково;
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Нова махла на с. Смирненци;
- Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Набожно на с. Браница;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Остри камък на с. Остър камък;
- – осъвременява името на с. Полянково на с. Поляново.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 32 177 |
| 1946 | 34 322 |
| 1956 | 35 587 |
| 1965 | 34 288 |
| 1975 | 33 991 |
| 1985 | 33 046 |
| 1992 | 31 029 |
| 2001 | 27 547 |
| 2011 | 24 947 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 24 947 | 18 393 | 2 383 | 2 145 | 67 | 129 | 1 830 | 100,00 | 73,72 | 9,55 | 8,59 | 0,26 | 0,51 | 7,33 |
| Харманли | 18 589 | 13 941 | 1 411 | 1 691 | 50 | 109 | 1 387 | Харманли | 74,99 | 7,59 | 9,09 | 0,26 | 0,58 | 7,46 |
| Бисер | 852 | 810 | 27 | 0 | 12 | Бисер | 95,07 | 3,16 | 0,00 | 1,40 | ||||
| Богомил | 13 | 13 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Богомил | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Болярски извор | 298 | 58 | 11 | 226 | 1 | Болярски извор | 19,46 | 3,92 | 75,83 | 0,33 | ||||
| Браница | 137 | 99 | 0 | 29 | 8 | Браница | 72,26 | 0,00 | 21,16 | 5,83 | ||||
| Българин | 404 | 296 | 78 | 18 | 0 | 0 | 12 | Българин | 73,26 | 19,30 | 4,45 | 0,00 | 0,00 | 2,97 |
| Върбово | 435 | 170 | 239 | 21 | 1 | Върбово | 39,08 | 54,94 | 4,82 | 0,22 | ||||
| Доситеево | 309 | 275 | 34 | 0 | 0 | 0 | 0 | Доситеево | 88,99 | 11,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Дрипчево | 30 | 30 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Дрипчево | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Иваново | 354 | 6 | Иваново | 1,69 | ||||||||||
| Изворово | 267 | 208 | 6 | 51 | 1 | Изворово | 77,90 | 2,24 | 19,10 | 0,37 | ||||
| Коларово | 18 | 18 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Коларово | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Лешниково | 110 | 110 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Лешниково | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Надежден | 239 | 74 | 163 | 0 | 1 | Надежден | 30,96 | 68,20 | 0,00 | 0,41 | ||||
| Овчарово | 163 | 156 | 0 | 4 | 2 | Овчарово | 95,70 | 0,00 | 2,45 | 1,22 | ||||
| Орешец | 268 | 227 | 26 | 7 | 4 | Орешец | 87,30 | 9,70 | 2,61 | 1,49 | ||||
| Остър камък | 120 | 103 | 0 | 15 | Остър камък | 85,83 | 0,00 | 12,50 | ||||||
| Поляново | 295 | 259 | 0 | 22 | 4 | 0 | 10 | Поляново | 87,79 | 0,00 | 7,45 | 1,35 | 0,00 | 3,38 |
| Преславец | 152 | 124 | 27 | 0 | 0 | Преславец | 81,57 | 17,76 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Рогозиново | 153 | 153 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Рогозиново | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Славяново | 731 | 513 | 70 | 23 | 0 | 7 | 118 | Славяново | 70,17 | 9,57 | 3,14 | 0,00 | 0,95 | 16,14 |
| Смирненци | 191 | 175 | 0 | 11 | Смирненци | 91,62 | 0,00 | 5,75 | ||||||
| Черепово | 186 | 133 | 49 | 0 | 1 | Черепово | 71,50 | 26,34 | 0,00 | 0,53 | ||||
| Черна могила | 108 | 105 | 3 | 0 | 0 | 0 | 0 | Черна могила | 97,22 | 2,77 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Шишманово | 525 | 25 | 255 | 0 | 240 | Шишманово | 4,76 | 48,57 | 0,00 | 45,71 | ||||
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 24 947 | 100,00 |
| Православие | 15 572 | 62,42 |
| Католицизъм | 70 | 0,28 |
| Протестантство | 146 | 0,58 |
| Ислям | 1 601 | 6,41 |
| Друго | 34 | 0,13 |
| Нямат | 719 | 2,88 |
| Не се самоопределят | 1 192 | 4,77 |
| Непоказано | 5 613 | 22,49 |
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,4 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.
През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 162 km:
- участък от 31,9 km от автомагистрала Марица (от km 54,1 до km 86,0);
- участък от 23,3 km от Републикански път I-8 (от km 324,6 до km 347,9);
- участък от 13,6 km от Републикански път II-55 (от km 153,1 до km 166,7);
- последният участък от 29,1 km от Републикански път II-76 (от km 38,1 до km 67,2);
- участък от 11,6 km от Републикански път III-505 (от km 34,7 до km 46,3);
- последният участък от 6,1 km от Републикански път III-554 (от km 64,6 до km 70,7);
- началният участък от 26,5 km от Републикански път III-808 (от km 0 до km 26,5);
- последният участък от 13,3 km от Републикански път III-809 (от km 9 до km 22,3);
- началният участък от 6,6 km от Републикански път III-7604 (от km 0 до km 6,6).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-10
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Харманли- ((bg)) Официален уебсайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||
| |||||
Портал „
Портал „
