Направо към съдържанието

Харманли (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Община Харманли
      
Общи данни
ОбластХасково
Площ694.62 km²
Население22 848 души (31 декември 2024)
32,9 души/km²
Адм. центърХарманли
Брой селища25
Сайтharmanli.bg
Управление
КметМария Киркова
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет21 съветници

Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Изглед към общинския център Харманли през 2011 г.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Хасково. С площта си от 694,625 km2 заема 5-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Топографска карта на община Харманли.

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината (около 1/2 от територията ѝ) се заемат югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Дрипчево се намира връх Картала 753,3 m – най-високата точка на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 25 – 26 km, от северозапад на югоизток и ширина 2 – 3 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, източно от село Бисер, на границата с община Любимец се намира най-ниската точка на община Харманли 60 m н.в.

Останалите, западни и южни части на общината се заемат от крайните североизточни ридове на Източните Родопи. Западно и югозападно от град Харманли, между долините на реките Марица на изток, Харманлийска река на север и Бисерска река на юг са разположени източните части на ниския и плосък рид Хухла. Максималната му височина в пределите на общината е връх Остър камък 347,5 m, намиращ се на 1 km източно от село Остър камък.

Южно и източно от долината на Бисерска река по границата с община Любимец е разположено ниското възвишение Градище. На 0,8 km западно от село Черна могила се намира най-високата му точка на територията на община Харманли – връх Балъктепе 322,3 m.

Крайните южни части на общината се заемат от северните склонове на източнородопския рид Гората. Югоизточно от село Орешец, там където се събират границите на трите общини – Харманли, Любимец и община Маджарово се намира най-високата точка на рида – връх Света Марина 708,6 m.

Северно от долината на Харманлийска река, землищата на селата Поляново и Преславец на територията на община Харманли се простират крайните източни части на Хасковската хълмиста област.

От северозапад на югоизток, на протежение от около 25 – 26 km, в тясна 2 – 3 km долина протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Харманли в нея се вливат два по-големи притока – реките:

Харманлийска река протича през общината с най-долното си течение, като западно от град Харманли образува къс пролом и североизточно от града се влива отдясно в Марица;
Бисерска река (46,2 km). Тя води началото си от западната част на рида Гората в община Стамболово. Югозападно от село Славяново навлиза в общината и до устието си тече в посока изток-североизток. В средното си течение носи името Голямата река, а след село БисерБисерска река. Между селата Лешниково и Бисер образува красив пролом, след което навлиза в долината на река Марица, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 411,4 km2, което представлява 0,78% от водосборния басейн на Марица.

Общината се състои от 25 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Бисер75428,346ИнджелииОвчарово9935,135Куланлии
Богомил9-Теке, в з-щето на с. КоларовоОрешец18828,489Козлуджа
Болярски извор33624,273Бей бунарОстър камък10028,654Сиври кая, Остри камък
Браница11437,723Салихлер, НабожноПоляново26935,746Оваджик, Фердинандово, Полянково
Българин37327,712СюлеменчевоПреславец15111,383Кьосе кьой
Върбово40822,081СоргунлииРогозиново14927,367Хасърлии
Доситеево33440,152Сюля кьойСлавяново56740,008Корашлии, Княз Борисово
Дрипчево1038,051Смирненци16714,743Нова махла
Иваново28527,793ЮнусчаХарманли1600351,477
Изворово19435,955БунарчевоЧерепово13239,728Гюдюлери
Коларово1219,380Арабаджи кьой, Коларско селоЧерна могила8724,876Кара тепе
Лешниково7414,932ПандъклииШишманово53427,416Хасобас
Надежден27413,205Хюсеин махлеОБЩО21623694,6251 населено място е без землище
Изглед от село Българин през 2011 г.
Изглед от село Коларово през 2011 г.
Изглед към село Лешниково през 2017 г.
Изглед към село Черепово през 2010 г.

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1887 г. – заличено е с. Хайрединча без административен акт поради изселване;
  • Указ № 796/обн. 18.08.1894 г. – преименува с. Сюля кьой на с. Доситеево;
  • Указ № 370/обн. 20.07.1903 г. – преименува с. Хасобас на с. Шишманово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Инджелии на с. Бисер;
– преименува с. Теке на с. Богомил;
– преименува с. Бей бунар на с. Болярски извор;
– преименува с. Сюлеменчево на с. Българин;
– преименува с. Соргунлии на с. Върбово;
– преименува с. Юнусча на с. Иваново;
– преименува с. Бунарчево на с. Изворово;
– преименува с. Корашлии на с. Княз Борисово;
– преименува с. Арабаджи кьой на с. Коларско село;
– преименува с. Пандъклии на с. Лешниково;
– преименува с. Салихлер на с. Набожно;
– преименува с. Хюсеин махле (Хаджи Хюсеин махле) на с. Надежден;
– преименува с. Куланлии (Коюнлии) на с. Овчарово;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешец;
– преименува с. Сиври кая на с. Остри камък;
– преименува с. Кьосе кьой-на р. Марица (Кьосе кьой-Маришко) на с. Преславец;
– преименува с. Хасърлии на с. Рогозиново;
– преименува с. Оваджик (Българско Оваджик) на с. Фердинандово;
– преименува с. Гюдюлери на с. Черепово;
– преименува с. Кара тепе на с. Черна могила;
  • през 1934 г. – преименувано е с. Коларско село на с. Коларово без административен акт;
  • МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува с. Княз Борисово на с. Славяново;
  • МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Полянково;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Нова махла на с. Смирненци;
  • Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Набожно на с. Браница;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Остри камък на с. Остър камък;
– осъвременява името на с. Полянково на с. Поляново.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
193432 177
194634 322
195635 587
196534 288
197533 991
198533 046
199231 029
200127 547
201124 947
202121 623
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо24 94718 39323832145671291830100,0073,729,558,590,260,517,33
Харманли18 58913 94114111691501091387Харманли74,997,599,090,260,587,46
Бисер85281027012Бисер95,073,160,001,40
Богомил131300000Богомил100,000,000,000,000,000,00
Болярски извор29858112261Болярски извор19,463,9275,830,33
Браница137990298Браница72,260,0021,165,83
Българин40429678180012Българин73,2619,304,450,000,002,97
Върбово435170239211Върбово39,0854,944,820,22
Доситеево309275340000Доситеево88,9911,000,000,000,000,00
Дрипчево303000000Дрипчево100,000,000,000,000,000,00
Иваново3546Иваново1,69
Изворово2672086511Изворово77,902,2419,100,37
Коларово181800000Коларово100,000,000,000,000,000,00
Лешниково11011000000Лешниково100,000,000,000,000,000,00
Надежден2397416301Надежден30,9668,200,000,41
Овчарово163156042Овчарово95,700,002,451,22
Орешец2682272674Орешец87,309,702,611,49
Остър камък120103015Остър камък85,830,0012,50
Поляново2952590224010Поляново87,790,007,451,350,003,38
Преславец1521242700Преславец81,5717,760,000,00
Рогозиново15315300000Рогозиново100,000,000,000,000,000,00
Славяново731513702307118Славяново70,179,573,140,000,9516,14
Смирненци191175011Смирненци91,620,005,75
Черепово1861334901Черепово71,5026,340,000,53
Черна могила10810530000Черна могила97,222,770,000,000,000,00
Шишманово525252550240Шишманово4,7648,570,0045,71

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо24 947100,00
Православие15 57262,42
Католицизъм700,28
Протестантство1460,58
Ислям16016,41
Друго340,13
Нямат7192,88
Не се самоопределят11924,77
Непоказано561322,49

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 20,4 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленград.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 162 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 13 юни 2018. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2020. (на английски)