Болярски извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За археологическия обект край Охрид вижте Бейбунар (Охрид).
Болярски извор
Общи данни
Население318 души[1] (15 юни 2022 г.)
13,1 души/km²
Землище24,273 km²
Надм. височина160 m
Пощ. код6474
Тел. код03728
МПС кодХ
ЕКАТТЕ5298
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Болярски извор
Веселин Терзиев
(ГЕРБ)

Болярски извор е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково.

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото има множество тракийски могили. Селото носи името Бейбунар (в превод от турски Бейски кладенец) и първоначално е турско, но са се заселили българи и се е формирала Долната махала. По-късно селото става българско. Според местната легенда селото е кръстено на бей, направил много неща за селото.

При избухването на Балканската война един човек от Болярски извор е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото всяка година се празнува Трифон Зарезан. Празникът се провежда в Клуба, в близост до кметството. Прави се курбан и се канят всички хора от Болярски извор, срещу скромна сума. Почти винаги се кани жива музика. Играят се хора. Също така всяка година се празнува 8 март отново в Клуба. В навечерието на празника се провежда томбола с награди, почти всички хора получават награда.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Болярски извор

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.