Богомил (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богомил.

Богомил
Общи данни
Население 17 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище [1] km²
Надм. височина 312 m
Пощ. код 6460
Тел. код 03767
МПС код Х
ЕКАТТЕ 4724
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ)

Богомил е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Богомил е разположено в подножието на Сакар планина и се радва на мек климат.

Поминък осигуряват лозовите масиви и бадемовите градини. През 2007 – 2008 година бадемовите градини се изкорениха и на тяхно място се правят лозови масиви.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Текето, има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото.

Село Богомил е в българските предели от 1885 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Старото име на селото е Текето, а новото получава през 1906 г., когато с указ 462 от 21 декември същата година е преименувано.

Селото е разположено в запад-югозападните склонове на Сакар планина и лежи до самия път, свързващ Харманли с Тополовград. Вероятно старото си име е получило от изграденото през 1541 г. тюрбе на Хазър баба. Според оскъдните данни, с които се разполага, текето е построено от самия Хазър баба, който по-късно бил погребан в него. Смята се, че той е живял или в село Българин или на мястото на селото Богомил, и е владеел голяма част от земите и селата наоколо.

Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметството на Богомил е в съседното село Коларово.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Турска гробница (тюрбе), превърната в християнска църква. Строена през 15 век със строителни материали от римско време, тя има мраморни колони на входа.
  • Местното предание разказва, че от връх Теке Крали Марко е хвърлил голям камък, забил се до с. Овчарово. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името „Чучул камък“.Обозначен е като „МЕНХИР“ и е туристическа дестинация.

. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4 – 5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха – на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантични крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI век пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Там е открита и гръцка червенофигурна керамика, което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Богомил е разположено в землището на село Коларово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]