Хухла (рид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хухла
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.898° с. ш. 25.771° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Хасково)
Част от Родопи
(Източни Родопи)
Най-висок връх Хухла
Надм. височина 352,8 m

Хухла е нисък и плосък рид в североизточната част на Източните Родопи, част от Хасковската хълмиста област, на територията на Област Хасково.[1]

Разположен е между проломните долини на реките Бисерска и Харманлийска (десни притоци на Марица), които го отделят съответно от възвишението Градище и рида Гората на юг и Хасковската хълмиста област на север и запад. На изток достига до долината на река Марица, а на югозапад чрез ниска 286 м седловина се свързва с рида Чал на Източните Родопи.[1]

Простира се от югозапад на североизток на около 20 км, а максималната му ширина е до 10 км. Орографски е по добре очертан на север към долината на Харманлийска река. Билото му е плоско, обрасло с редки гори и храсти, издигащо се на 250 – 300 м. Най-високата му точка е едноименният връх Хухла (352,8 м), разположен в северната му част, на около 2 км южно от село Брягово. Изграден е от устойчиви гнайси на североизток и неустойчиви плиоценски утайки на югозапад. Реките Бисерска и Харманлийска образуват на юг и на север от него дълбоки епигенетични проломи. Сравнително добре развито селско топанство, слабо животновъдство и дърводобив.[1]

В североизточното подножие на рида е разположен град Харманли, а по склоновете му са наредени още 13 села: Бисер, Брягово, Динево, Елена, Иваново, Криво поле, Любеново, Малък извор, Момино, Надежден, Остър камък, Родопи и Славяново.[1]

През рида и по източното му подножие преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.[1]

Дълги години ридът Хухла се използва като военен полигон на Българската армия за провеждане на нейните учения[1].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 523.