Димитровград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за общината в Област Хасково. За общината в Сърбия вижте Цариброд (община).

Димитровград
Dimitrovgrad Municipality Within Bulgaria.png
Герб на Димитровград
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 567.6 km²
Население 55 179 души
Адм. център Димитровград
Брой селища 27
Сайт dimitrovgrad.bg
Управление
Кмет Иво Димов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (17)
   ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД (10)
   БСП (4)
   БДЦ (2)
Map of Dimitrovgrad municipality (Haskovo Province).png
Топографска карта на община Димитровград.

Община Димитровград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на област Хасково. С площта си от 567,603 km2 заема 6-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 10,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен и слабо хълмист с преобладаваща надморска височина между 100 и 250 m. Територията ѝ попада в източните части на Горнотракийската низина и крайните северни части на Хасковската хълмиста област.

В крайния югозападен ъгъл на общината, на границата с община Първомай, южно от село Бодрово се намира най-високата ѝ точка от 308,7 m н.в., а най-ниската ѝ – 82 m н.в., в коритото на река Марица, източно от село Райново.

Общината заема площ от 567.6 km2. От тях: 416.6 km2 (73,39%) са земеделски земи; 72.97 km2 (12,89%) – разпръснати и необособени терени на горския фонд; 44.73 km2 (7,88%) – фонд населени места; 15.98 km2 (2,81%) – водни площи и течения.

За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12.63 km2, или 2,23% от територията, които днес в по-голямата си част са неизползваеми открити рудници. Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4.71 km2, или 0,83% от територията на общината.

Общината има мека и къса зима, сухо и горещо лято и недостатъчно количество годишни валежи. Земните пластове в общината са богати най-вече на варовик, лигнитни въглища и глина. Добиват се също инертни и кариерни материали.

Общината разполага с голям воден ресурс. Тук протичат част от теченията на реките Марица, Меричлерска река, Мартинка, Банска река с общо около 8330 хил. m3. регулирани водни маси. В гр. Меричлери се намират минерални извори с експлоатационен дебит 30 л/сек. и температура на водата 35.4 градуса.

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от около 40 km протича част от средното течение на река Марица. На територията на общината тя получава пет по-големи притока – реките:

Каялийка (Скаличица, десен). Протича в най-западната ѝ част покрай селата Бодрово, Върбица и Скобелево с долното си течение;
Старата река (ляв). Протича с последните си 2 km и се влива в Марица югозападно от село Великан;
Банска река (десен). Протича покрай селата Каснаково и Добрич с най-долното си течение и се влива в Марица южно от кв. „Марийно“ на Димитровград;
Меричлерска река (37 km, ляв). Тя води началото си от извора Кюнта на 199 m н.в., разположен на 700 m източно от село Свобода, община Чирпан. Тече в югоизточна посока през хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Марица на 93 m н.в., на 1,7 km североизточно от Димитровград. Площта на водосборният ѝ басейн е 117 km2, което представлява 0,22% от водосборния басейн на Марица;
Мартинка (Голяма река, ляв). Протича в североизточната част на общината с част от средното и цялото си долно течение и се влива в Марица югозападно от село Златополе.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[1]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 53 557 45 393 780 3370 168 265 3581 100.00 84.76 1.46 6.29 0.31 0.49 6.69
Димитровград 38 738 32 895 696 2011 154 125 2857 Димитровград 84.91 1.79 5.19 0.39 0.32 7.37
Ябълково 1 450 1099 12 306 22 Ябълково 75.79 0.82 21.10 1.51
Меричлери 1 685 1264 12 347 43 Меричлери 75.01 0.71 20.59 2.55
Крепост 1 435 1107 4 259 52 Крепост 77.14 0.27 18.04 3.62
Горски извор 1 366 1215 3 47 3 73 25 Горски извор 88.94 0.21 3.44 0.21 5.34 1.83
Добрич 1 118 1071 0 28 18 Добрич 95.79 0.00 2.50 1.61
Радиево 916 889 3 13 3 3 5 Радиево 97.05 0.32 1.41 0.32 0.32 0.54
Черногорово 889 483 0 16 0 5 385 Черногорово 54.33 0.00 1.79 0.00 0.56 43.30
Брод 763 741 0 0 20 Брод 97.11 0.00 0.00 2.62
Странско 547 506 6 33 0 0 2 Странско 92.50 1.09 6.03 0.00 0.00 0.36
Скобелево 526 456 11 57 0 Скобелево 86.69 2.09 10.77 0.00
Сталево 451 415 15 14 6 Сталево 92.01 3.32 3.10 1.33
Златополе 433 385 0 0 0 48 Златополе 88.91 0.00 0.00 0.00 11.08
Крум 433 347 79 0 5 Крум 80.13 18.24 0.00 1.15
Каснаково 373 354 0 14 4 Каснаково 94.90 0.00 3.75 1.07
Върбица 360 321 6 26 4 Върбица 89.16 1.66 7.22 1.11
Бодрово 315 246 7 52 0 4 6 Бодрово 78.09 2.22 16.50 0.00 1.26 1.90
Воден 307 240 59 6 Воден 78.17 19.21 1.95
Голямо Асеново 293 285 0 0 0 0 8 Голямо Асеново 97.26 0.00 0.00 0.00 0.00 2.73
Долно Белево 272 218 0 0 53 Долно Белево 80.14 0.00 0.00 19.48
Бряст 219 214 0 0 0 0 5 Бряст 97.71 0.00 0.00 0.00 0.00 2.28
Здравец 189 182 5 0 Здравец 96.29 2.64 0.00
Длъгнево 141 129 8 0 1 Длъгнево 91.48 5.67 0.00 0.70
Малко Асеново 120 118 0 0 0 0 2 Малко Асеново 98.33 0.00 0.00 0.00 0.00 1.66
Великан 88 88 0 0 0 0 0 Великан 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Райново 69 69 0 0 0 0 0 Райново 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Светлина 61 56 0 0 4 Светлина 91.80 0.00 0.00 6.55

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Димитровград
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 41065 45555 71660 76168 75494 78841 72818 64852 53557
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 27 населени места с общо население от 53 557 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Димитровград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бодрово 315 24,850 Каснаково 373 13,809
Брод 763 20,360 Гючурлии Крепост 1435 33,170 Голямо Юренджик
Бряст 219 15,040 Кара агач Крум 433 9,329 Идирлии
Великан 88 6,432 Балабанлии Малко Асеново 120 10,374 Кючук Хасан теке
Воден 307 13,318 Солмас Меричлери 1685 46,222
Върбица 360 17,817 Каяли, Филево Радиево 916 16,097 Кюстю кьой
Голямо Асеново 293 20,396 Кючук Хасан Райново 69 8,157 Реселии
Горски извор 1366 44,379 Куру чешме Светлина 61 9,134 Айдънлар
Димитровград 38738 62,436 Скобелево 526 10,345 Кара хасърлии
Длъгнево 141 8,952 Узунджа Сталево 451 22,391 Юсузлер, Преслав
Добрич 1118 32,027 Странско 547 26,419 Гурбетите
Долно Белево 272 18,234 Акче Ибрям Черногорово 889 23,308 Кара орман
Здравец 189 9,312 Саатлари Ябълково 1450 30,822 Алмалии
Златополе 433 14,473 Пиринчлии, Златица ОБЩО 53557 567,603 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 197/обн. 24.12.1882 г. – преименува с. Кара хасърлии на с. Скобелево;
  • Указ № 271/обн. 19.07.1888 г. – преименува с. Пиринчлии на с. Златица;
  • Указ № 365/обн. 20.10.1897 г. – преименува с. Кокарджа на с. Марийно;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Гючурлии на с. Брод;
– преименува с. Кара агач (Кара ач) на с. Бряст;
– преименува с. Солмас на с. Воден;
– преименува с. Каяли на с. Върбица;
– преименува с. Кючук Хасан на с. Голямо Асеново;
– преименува с. Куру чешме на с. Горски извор;
– преименува с. Узунджа на с. Длъгнево;
– преименува с. Акче Ибрям на с. Долно Белево;
– преименува с. Саатлари (Сахотлари) на с. Здравец;
– преименува с. Каяджик на с. Каменец;
– преименува с. Голямо юренджик (Юренджик, Голямо Иренджик) на с. Крепост;
– преименува с. Идирлии на с. Крум;
– преименува с. Кючук Хасан теке на с. Малко Асеново;
– преименува с. Юсузлур на с. Преслав;
– преименува с. Кюстю кьой на с. Радиево;
– преименува с. Реселии на с. Райново;
– преименува с. Айдънлар на с. Светлина;
– преименува с. Гурбетите на с. Странско;
– преименува с. Кара орман на с. Черногорово;
– преименува с. Кара атлии на с. Черноконьово;
– преименува с. Алмалии на с. Ябълково;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Каменец на с. Раковски;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Балабанлии на с. Великан;
  • ПМС № 3/обн. 06.09.1947 г. – обединява селата Марийно, Раковски и Черноконьово в едно ново населено място – гр. Димитровград;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Златица на с. Златополе;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Преслав на с. Сталево;
– преименува с. Върбица на с. Филево;
  • Указ № 2872/обн. 27.09.1983 г. – признава с. Меричлери за гр. Меричлери;
  • Указ № 96/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Филево на с. Върбица.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Димитровград[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория „Инвестиции и работни места“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за привличане на инвеститори и разкриване на нови работни места.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Водещи отрасли за община Димитровград са: химическата, и енергийна промишленост. Характерно за общинската икономика е доминиращото значение на големите промишлени предприятия, осигуряващи заетост и приходи за преобладаваща част от населението на общината. Водещите предприятия в общината са „Неохим“ АД, разполагащо към момента с най-модерната инсталация за производство на амоняк, азотна киселина и амониева селитра; „Вулкан“ АД, произвеждащо цимент и „Климатех“ АД, произвеждащо климатична, вентилационна, въздухопречиствателна и отоплителна техника. На територията на общината се намира и ТЕЦ „Марица 3“ ЕАД. Малките и средни предприятия преобладават в секторите текстилна, трикотажна и хранително-вкусова промишленост.

Фирмите с чуждестранно участие са в отраслите промишленост, търговия и услуги. Димитровград е на едно от първите места сред общините по обем на чуждестранни инвестиции. В областта на селското стопанство най-разпространени за отглеждане в общината са зеленчуците, овощните насаждения и зърнено-фуражните култури. Голямо значение за развитието на общината и на областта като цяло е намиращият се в Димитровград пазар за промишлена продукция, който е един от най-големите пазари на Балканския полуостров.

Приоритети за развитието на общината[редактиране | редактиране на кода]

Имайки предвид, че Димитровград има добри традиции и опит в определени отрасли на промишлеността, както и промишлени предприятия с национално значение в тези отрасли, то определено бъдещето на общината е свързано с тяхното приоритетно развитие.

Развитието на туризма също има потенциал, обусловен от добрата транспортна осигуреност на общината, множеството изградени международни партньорства и наличието на минерални извори в района на град Меричлери. Предстои обвързването на града с изграждащата се Автомагистрала „Марица“ и Трансграничните коридори № 4, 8 и 9, което още повече ще улесни достъпа до общината.

По пътя Димитровград – Хасково е изградено тържище „Марица“ за пресни плодове, зеленчуци и цветя. Тази борса, заедно с наличието на най-големия в страната пазар за промишлени стоки в Димитровград, са важна предпоставка за бъдещото развитие на търговията в региона.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 69.3 km.

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 125,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България