Крепост (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крепост
Общи данни
Население 1 638 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,17 km²
Надм. височина 192 m
Пощ. код 6410
Тел. код 03924
МПС код Х
ЕКАТТЕ 39668
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крепост
Димитър Белчев
(ЗНС)

Крепост е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крепост се намира по средата на пътя, свързващ гр. Димитровград и гр. Хасково. Плодородната земя в землището на селото ражда пшеница, царевица и памук. Селото е известно с черешовите си масиви.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 година в местността „Жельова чешма“ са проучени останки от тракийско светилище и късноантична църква. Светилището е от ямен тип, използвано е от IV век пр. Хр. до III век сл. Хр., открити са плочки с тракийски конник и следи от жертвоприношения. Църквата е от IV-VI век, еднокорабна с ширина 7,5 и дължина 20 метра. Северно и източно от нея е разположен християнски некропол от същия период.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото с над 1850 жители е превърнато в изложба на открито от братя Паневи. Двамата художници подаряват на родното си село 30 пана-стенописи, с които са изографисани фасадните стени на училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата. Техни творения на открито има още върху родната им къща и върху едно ресторантче в селото, което е съвсем близо до площада. А всяка година братята рисуват по още едно пано…

Гордост на селото е и фолклорната група, която е основана през 1956 г. Спечелила е много награди от национални събори, а сред тях и 11 златни медала, 4 от надпяванията в Копривщица

Училища и читалища[редактиране | редактиране на кода]

В селото има училище „Христо Ботев“ и читалище „Селска пробуда“.

На 16.11.1927 г. група ентусиазирани младежи от село Крепост основават читалището в една от стаите на селското училище. Тогава е избрано и името „Селска пробуда“, както и първият Управителен съвет и Ревизионна комисия. Читалището е било обновено от ЕНП.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В Крепост е обичай да се отбелязват големи народни празници като Бабинден, Сирни Заговезни и Св. Константин и Елена.

По Бабинден (21 януари) в семействата на новородените се коли кокошка или петел, приготвя се масленица (дърпана баница), вино и ракия. В знак на уважение се поканва опитната баба-акушерка да си измие ръцете с нов сапун и нова кърпа.

Празненствата за Сирни Заговезни (наричано в селото Оратник), седмица преди Велики пости, са цял спектакъл. Тогава на площада се организира маскарад (с едновремешни носии) срещу злите сили и се пали огън, който се прескача за здраве. Децата пък се включват в хамкането, а момците палят върбови стрели (джавки), които изстрелват с лък към дома на любимата (севдата). Този ритуал е обяснение в любов, демонстриращ горещите им чувства. По време на Оратника, младеж може да открадне възлюбената си мома, която придобива статута „Пристануша“ (пристанала мома) вместо да е нужно да бъде сгодявана. Играе се Пеено хоро – пеене без инструменти.

Празникът Св. Константин и Елена (21 май), наричан още Еленка, е сборът на селото. Пекат се агнета и обредни хлябове (кулаци), които се носят на параклиса Св. Елена.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Село Крепост е известно и с продажбата си на череши.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Крепост е изключително чисто селище, бордюрите са боядисани, почти не се виждат неасфалтирани улици. Двама местни художници се опитват да го превърнат в малко селище с най-много украсени сгради.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Село Крепост във www.facebook.com
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 49.