Брод (област Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Брод
Общи данни
Население 758 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,36 km²
Надм. височина 96 m
Пощ. код 6442
Тел. код 03922
МПС код Х
ЕКАТТЕ 6547
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Брод
Димитър Делчев
(ЗНС)

Брод е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Южна България на 7 км източно от Димитровград, на територията на област Хасково. Село Брод е разположено по поречието на река Марица, на нейния ляв бряг. Селото и прилежащите му територии се характеризират с равнинно-хълмист релеф. Лятото тук е горещо, а зимата мека. Почвите в региона са черноземни и много плодородни.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1906 година името на селото е Гючерлии, Гючурлии.[1]

С достоверни документи за историята на село Брод архивът на читалището не разполага. Запазени са 13 печатни листа с разкази на възрастни хора, събрани и записани от Митко Петков Димов. В тази историческа справка, озаглавена „История на с. Гючерли“ обаче, данните са твърде неясни, спорни и противоречиви.

Димчо Петков от с. Брод също прави проучвания за историческото минало на Брод, събира данни и пише много по-пълна и обширна история. Наследниците му съхраняват ръкописа, но не разрешават достъп до него.

В архивите на кметството също не са запазени данни отпреди 1944 г.

Според записаното в „История на с. Гючерли“ на Митко Петков Димов, иманяри търсят из околностите на Брод тракийски могили. Говори се за находки от керамика, монети и бижута, но нова така или иначе си остава просто непотвърден слух.

Село Брод е разположено на левия бряг на р. Марица, на 95 м надморска височина. Някога е било център на малка община от 4 съставни селища: с. Злато поле, с. Долно Белево и с. Райново. Възниква в годините на османското владичество. Както възникването, така и името му са свързани с брод през реката. До 1906 г. носи името Гючурли (или Гичерли) от турското „гечит“ (брод). В селото имало 150 турски къщи, предимно заселници от Анадола, които се занимавали със земеделие и говедовъдство. Когато започнали да се заселват и българи, се оформили две махали – турците живеели на западната страна на селото, а българите – в източната част. Селото се управлявало от конак (община) с мухтар (кмет) – турчин. В двора на управата била и джамията. Имало 5 или 6 мелници- трите на река Марица и две на река Мартинка. Те били собственост на богати турци- Ходжа Мамин и брат му Ходжа Хасан, а по-късно били откупени от заможни българи.

Всяка местност край Брод носи име, свързано с историята на селото: Дядо Вълеви чуки, Ганчова рячка, Костадинова чешма, Хаджиева кюприя, Елана, Дядо Севова и Калинчева хада, Кулето, Хаджиева и Ряшка мелница, Хаджиев мост, Гюрлюкчиево кладенче, Брястово и Миша дере, Ексикория и др.

Първият заселник българин в турското село Гючерли бил Вълю Генев – Кара Вълю. След него- Костадин Гочев, който от селски говедар става най-богатият човек в селото. Турци и българи живели дълги години в мир и разбирателство. Когато българското население се увеличило, турците му дали право на собствено управление- кмет и община. Тя се помещавала в една стая, в частен двор. Там била и черквата, както и два общински хамбара, където се събирал данъкът под форма на жито – десятък.

Още през турско време в селото съществува и школо. Най-ранните данни за него са от 1879 г. В началото то се помещава в обща сграда с общинската управа и разполагало с две стаи. Само едната била учебна и в нея учели 10 деца от I до IV отделение. Първият учител в селото бил Доню Йовчев Консолов.

През март 1877 г. група младежи, начело с Жеко Грудев (Грудоолу Жеко) запалили джамията и конака. Живущите в селото турци побеснели и озлобени се оплакали на пашата в Одрин. По нареждане на султана селото било опожарено. Изпратени със специален влак редовни войски заели полето срещу селото оттатък река Марица. Легендата разказва, че всичко около селото било почерняло от войска. Заповедта била Гючерли да бъде изгорено. Но преди войската да предприеме действия, била изпреварена от башибозуци от гр. Марица и с. Пиринчли. Като факел три дни и три нощи горяло селото през юли 1877 г. от турските орди на Сюлейман паша. През този черен юли били избити над 180 души. Изловените мъже- баш-комитите, около 60 души, били откарани в гр. Гълъбово, където били обесени в една дъбова гора. Това потомците никога не забравили... Така се родил и селският събор – в памет на жертвите от кървавото клане, всяка година на 20 юли. Тогава бродчани палят свещи на старото гробище (днес- парк).

В наши дни тържественото възпоминание е на 7 юли – Прясна неделя. Поклонението на този ден е свързано както с погрома над селото, така и с гибелта на големия тракийски войвода от Брод, Пано Ангелов. Две събития с различни дати и години, но свързани с една и съща жестока съдба. Затова ги честваме заедно...

Село Брод дава общо 31 жертви във войните. Във войната от 1912 – 1913 година – 3 жертви, 1915 – 1918 година – 23 жертви, 1944 – 1945 година – 5 жертви.

Днес на този ден- събор, възкръсвят спомените и заветите на миналото, на дедите ни, за да помнят поколенията колко свидна е свободата и как е платена. Канят се гости. Отслужва се водосвет. Уреждат се изложби. Пред паметната плоча на загиналите се поднасят венци и цветя. Кметът на селото със слово възкресява спомена за кървавата драма. При възможност се произвежда заря. В мъка и радост, българинът има своите хора и песни. Затова и съборът на Брод завършва с песни и хора на мегдана.

През 1911 година започват да се изготвят плановете за построяване на ново училище. Строежът започва през 1912 г. Изградено е напълно, без покрива, но поради войната строителството спира и е завършено едва през 1916 г. Строежът струвал 48 500 лв. Особено голяма заслуга за построяването на училището има тогавашният учител от с. Нова надежда Иван Грудев. През 1973 г. с доброволния труд на населението на с. Брод, е построен и физкултурен салон. През юли 1984 г. половината от старото училище е съборено и на негово място – издигната новата, съвременна сграда на училището, закрито през 2007 година.[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Хаджиев мост

След като легендарният Костадин Гочев, който от говедар станал най-богатият българин в Гючерли, закупил от Хаджи Хасан двете мелници край Марица, изградил там житни складове. Те били разположени по цялото поречие на реката край селото. От цялото Старозагорско поле карали жито, за да го извозват с гемии по реката. По това време бил изграден и мостът на река Мартинка, от богатия чифликчия Хаджи Стойчо. Той го вдигнал, за да извозва до Гючерли житото си. И до днес носи неговото име- Хаджиевият мост.

  • Костадинова чешма

След като Кара Вълю (първият българин в Брод) се задомил и сдобил с ниви, напуснал говедарството. Тогава голямоасеновският чифликчия Дядо Маджар изпратил на турците в Гючерли за говедар едно момче-сираче, което сам отгледал- Костадин Гочев. Според легендата, той бил хем хубавец, хем умен. Залюбили се с чифликчийската щерка, та за да ги раздели, Дядо Маджар го изпратил говедар в Гючерли. Костадин обаче намирал време да се види и с изгората си. Въпреки протестите на Дядо Маджар, на един Гергьовден, на хорото в Голямо Асеново, дъщеря му пристанала на Костадин... Дядо Маджар хукнал след тях да забира щерката си, но муфтарят в Гючерли не му позволил да я върне. Тази история разказвала баба Пена Костадинова – снаха на същия този Костадин, която починала на цели 120 години, напълно с ума си. Такава възраст никой друг в селото не е доживявал. Интересна е и по-нататъшната съдба на Костадин. И като се задомил, той продължил да пасе говедата в Гючерли. За добрата работа турците му дали място за двор и къща (днес дворът на Митьо Димов – негов правнук). Минало време и се сдобрили с тъста – Дядо Маджар, който му дал пари назаем. И така само за няколко години умният и предприемчив Костадин успял да се превърне от селски говедар, в най-заможният човек в селото. Закупил 900 дка земя и запретнал ръкави. Бил човек с голямо сърце и щедра ръка. На говедаря си – Иван Карафиля, подарил стария си двор и къща. Построил съществуващата и днес Костадинова чешма.

Лозянските пътеки, които били негова нива, дарил за селския добитък, а друга своя нива – Хаджиевата кюприя Елана, подарил за пашата му.

Той е първият българин-търговец в селото, който пуснал по река Марица сал, натоварен с жито за Турция през 1834 г.

Двете мелници край река Марица били собственост на най-богатия турчин в селото – Хаджи Хасан. Той изпратил двамата си синове да учат в Цариград. Изучили се те, но не поискали да се върнат на село и баща им се вдигнал да живее при тях. Двете си мелници продал на Костадин. Предприемчивият българин имал по цялото течение на река Марица край Брод житни складове. От цялото Старозагорско поле карали жито, за да го извозват с гемии по река Марица.

  • Дядо Вълеви чуки

В турското село Гючерли, първият заселил се българин бил Вълю Генев – Кара Вълю, родом от Велико Търново. Той дълго скитал от село на село. В Голямо Асеново се пазарил аргатин у чифликчията Дядо Маджар. Поработил там няколко години. Чул, че в Гючерли турците търсят говедар. С разрешението на Дядо Маджар пристигнал в Гючерли и се цанил да пасе говедата през 1760 г., според легендата. Минали години, но той така и не се задомил. Турците, които били доволни от работата му, като знаели, че е много беден, а е на път да остане и стар ерген, решили да го задомят. Оженили го за една куца мома от с. Долно Белево, като заедно с булката му дарили и 30 дка земя. И до днес в околностите на Брод има местност, наречена на първия българин в селото – Дядо Вълеви Чуки.

Кара Вълю има трима синове – Гено, Димо и Гого. До Освобождението всички живеели в един двор. После синовете си откупили имоти, построили си къщи и се отделили. А дворът, където живял първият българин в селото – Кара Вълю, неговият внук Яньо Гечев (син на най-малкия му син Гого), подарил на селото за построяване на църква. На това място днес се издига храмът "Св. Георги".

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Брод е 100% православни християни.

Църковен храм в село Брод има от 19 век. На едно място, в общ двор, се помещавали църквата, кметството и училището. Камбанарията била отделена от сградата. Строителството на сегашния храм "Св. Георги" започва през 1938 г. Участва цялото население на селото. С градежа се заема група майстори от Габровско. За няколко месеца храмът е издигнат и през 1939 г. отваря врати. По онова време свещеник бил отец Георги, а по-късно неговият син Стефан.

През 1994 г. църквата е осветена от Пловдивския митрополит Арсений. Отбелязват се всички църковни празници и се извършват всички църковни ритуали. Има група за църковно песнопение. Председател на Църковното настоятелство е Руска Вълева. Секретар – Тонка Точева.

Храмов празник Брод отбелязва на 7 юли - Света Неделя, когато е и съборът на селото.


За църквата е запазено Постановление № 1 от 12 септември 1938 г., с Протокол № 30 п. 11, утвърден от Пловдивския Митрополит Кирил. Съхранено е и писмо до областния инженер на Стара Загора, взел активно участие при изграждане на храма и под чието ръководство става градежът. Писмото е подписано от арх. Калчев – началник на отделението и инж. Каракостов, Главен директор. В архива на църквата са запазени и бележки за доставката на материали, необходими за строителството.

Храмът "Св. Георги" в с. Брод има нотариален акт за собственост, както и църковна нива.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПАНО АНГЕЛОВ – Брод

Читалището е основано на 12 декември 1926 г., когато, според историческите справки, селището наброява около 850 жители. Носи името на тракийския войвода, родом от село Брод, Пано Ангелов- участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., отдал живота си за свободата на България.

Читалището разполага със собствена сграда, в която има киносалон с 250 места, репетиционни зали, стаи за клубове по интереси, уредена е музейна сбирка. Библиотеката наброява 11 500 тома литература. Регистрираните читатели са 170.

Първоначално името на читалището било "Светлина". Негови основатели са учителите в Брод през 1926 г.: Стефан Спиридонов, Делчо Тенев, Жеко Моллов и будните младежи Атанас Хаджидимов, Жеко Пенчев и Тенчо Караджов.

Първоначално то не разполагало със собствена сграда и се помещавало в части, под наем. Дейността му била културно-просветна и театрална- колективни четения на книги, изнасяне на сказки, представяне на реферати, организиране на курсове за ограмотяване на населението. Библиотеката му притежавала около 200 книги. В репертоара на театралната трупа били включени "Дъщерята на бай Гани и нейните избраници", "Левски"ы "Три синджира роби", "Сватосване", "Димитър Бунтовник", "От много ум", "Вампир" и др.

През 1939 г. по решение на читалищното настоятелство и с неговата помощ е закупен първият радиоапарат в Брод, който работел на батерии. Читалището продължило дейността си и в първите години на Втората световна война, след което обаче тя била преустановена.

Читалище "Светлина" е възобновено на 5 март 1945 г., на общоселско събрание, като са приети нови членове и е избрано ново ръководство.

На 25 август 1962 г., по повод 59-годишнината от героичната смърт на войводата Пано Ангелов, то е преиминувано от "Светлина" на "Пано Ангелов". През следващата, 1963 г., е направена първата копка за построяване на сградата му, в която се помещава и сега. Строителството на читалището в Брод започва със средства от самооблагане на населението. Завършено е през 1966 г. и на 12 ноември е тържественото откриване на новата читалищна сграда.

В читалищните архиви се пази удостоверение- извадка от църковния регистър, където под № 4 е записано, че Пано Ангелов е встъпил в брак с Тона Ангелова от с. Златица на 24 януари 1899 г. И двамата са момък и мома- първо венчило, според този документ. В църковния регистър са заведени и две трагични за войводата събития- на 20 юли 1900 г. умира 3-месечният му син, а 4 дни по-късно, на 24 юни, и съпругата му... Тази трагедия обаче, не сломила бунтовния дух на смелия Пано. Той напуснал учителстването (учил е в Казанлъшкото педагогическо училище) и се включил в борбата за освобождение на Одринска Тракия. Заминал за Малкотърновската кааза (околия), като четник и скоро след това сам станал войвода. През 1903 г., на 20 март, четата му била обградена край с. Сармашик (Бургаско). В краткия и неравен бой с многобройната турска войска, Пано Ангелов пада убит, а четата му е разбита.


  • Състави и школи

ФОЛКЛОРНА ПЕВЧЕСКА ГРУПА

Носител е на грамоти и награди:

V Национален събор на народното творчество- Копривщица;

Почетния знак на Старопланински събор “БАЛКАНФОЛК`2003”

V Национален фестивал- гр. Неделино

Национален фестивал “Славееви нощи”- гр. Айтос

Фолклорен събор “Златна есен”- гр. Симеоновград


ГРУПА ЗА СТАРИ ГРАДСКИ ПЕСНИ “НЕЖЕН БЛЯН”

Изявите и са на регионално ниво, със запомнящо се участие във фестивала “С песните на Ари” в гр. Хасково.


КЛУБ НА ДЕТЕТО-САМОДЕЕЦ “БЪЛГАРЧЕ”

Към клуба са създадени няколко секции:

Група за народни обичаи

Дискобалет “Нирвана”

Куклен състав

Група за художествено слово “Омайна реч”- специална награда за есе от Втория национален конкурс “Бог е любов” и втора награда в литературния конкурс “ООН с човешко лице- моето послание”


  • Дейности

Читалището организира празниците:

21 януари- Бабин ден, Ден на родилната помощ

1 март- Баба Марта, Ден на самодееца- съвместно със самодейци от съседните села Злато поле и Долно Белево

Лазаровден- група за народни обичаи

коледни и новогодишни празници

Редовен участник е в организираните общински празници- Празник на родния край и Празник на старата градска песен в Димитровград; “Децата пеят и танцуват”- с. Радиево, в селата Долно Белево, Голямо Асеново, Злато поле, както и в различни надпявания с регионален и национален характер


  • Празници

ПРЯСНА НЕДЕЛЯ

7 юли- Прясна Неделя- общоселски и църковен празник, когато Брод отбелязва и годишнините от смъртта на Пано Ангелов

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 7 юли се провежда традиционния събор на селото.

В 1904 година Църковното настоятелство в с. Брод- поп Димитър, младият и енергичен поп Георги, кметът Жеко Димитров, главният учител в училището Иван Грудев и секретар-бирникът тогава Баню Янев на заседание вземат решение да се учреди събор, който ежегодно да се провежда на 20 юни (стар стил), на Прясната Неделя. Повод за това бил един голям човешки курбан, даден от селото. По този начин те решили да увековечат паметта на загиналите бродчани през османска власт.

Какво събитие е станало около тази дата някога в село Гюрчели (сегашно с. Брод)? Най-кратко то може да се изрази с думите на самите бродчани: „Жестокост нечувана, неизживяна от никой, дете в корема на майка си е проплакало...”

Годината е 1877, месец юли. Тътените на Освободителната война по-ярко откликвали в селото. Било голяма изненада за българи и турци, когато руски разузнавателен отряд трябвало да мине през селото през брода на река Марица, за да изпълни бойни задачи. Турците се изплашили от неочакваната поява на руските войници. Мнозина от тях хукват и се укриват в близката ада (остров). Бродските комити бързо се съвземат и въстаналите довчерашни роби, вдъхновени от появата на своите освободители, начело с младия Жеко Грудев запалват джамията и конака... Джамията гори, бродчани ликуват. Но не убиват нито един турчин. Не търсят кръвно отмъщение... Радостта им е кратка, защото от юг настъпва армията на Сюлейман паша и турците достигат до Търново Сеймен (днешният Симеоновград). Местните жители на селото- турци, се съвземат от първоначалната уплаха и замислят отмъщение- зло и страшно. Когато не след дълго един ден, рано сутринта в селото се появяват един табор редовни турски войници, те тръгват из българските къщи, заедно с него и когото намерили- избили... Гючерли гори в продължение на три нощи... Като факел се вижда от околните села.

Не по-радостна и съдбата на българите, бягащи към Стара Загора. Търсейки спасение от главореза на Чирпан Кара Сеиз и башибозуците му, те са безмилостно съсечени. Убити са 180 души.

Това е основната причина бродчани да честват този събор. На Прясна неделя те свеждат глави пред паметта на жертвите.

Първият събор е на 20 юли 1904 година. Тогава той се състои край река Марица, под сенките на върби и тополи. Три години по-късно- през 1907 г., съборът е честван там, където и манастирчето, построено две години след това- през 1909 г. В 1911 година е открито и Аязмото, което както и манастирчето носят името на Света Неделя.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]