Хасково (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хасковска област)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.

Област Хасково
Област Хасково на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Южен централен
Областен център Хасково
Площ 5 543 km²
Население (2011) 246 238 души
44,4 души/km²
Общини 11
МПС код Х
Официален сайт www.hs.government.bg
Административно деление на областта
Област Хасково в Общомедия

Област Хасково е област в България, разположена в южната част на страната, която граничи с Гърция и Турция.

На територията на област Хасково се намира ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион. Областта заема около 5% от територията на страната с площ от 5 543 км2 – части от Източните Родопи и Горнотракийската низина, както и част от поречието на река Марица. Административен център на областта е град Хасково, а населението ѝ (по експресни данни от преброяване 2011)[1] наброява 242 030 души.

Пощенските кодове на населените места в област Хасково са от 6300 (за град Хасково) до 6599. МПС-кодът ѝ е Х.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите селища по тези земи били организирани от тракийските племена през късната бронзова епоха. Археологически разкопки показват останки на укрепени селища, които датират от 5-ти век пр.Хр. от епохата на тракийското царство. През 1-ви век районът е бил под контрола на Римската империя. В края на 4-ти век, след разделянето на собствеността на земята на Римската империя, областта преминава в Източната Римска империя. През 8-ми век областта е завладяна от Първа българска държава и бил построен град Хасково; град, който трябвало да има фортификационни функции и едновременно да подсигурява основния път, който минава през областта. Градът е бил част от защитите крепости на империята.

Списък на населените места в Област Хасково[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Димитровград[редактиране | редактиране на кода]

Бодрово, Брод, Бряст, Великан, Воден, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград, Длъгнево, Добрич, Долно Белево, Здравец, Златополе, Каснаково, Крепост, Крум, Малко Асеново, Меричлери, Радиево, Райново, Светлина, Скобелево, Сталево, Странско, Черногорово, Ябълково

Община Ивайловград[редактиране | редактиране на кода]

Бели дол, Белополци, Белополяне, Ботурче, Брусино, Бубино, Бялградец, Ветрушка, Вис, Глумово, Горно Луково, Горноселци, Горско, Гугутка, Долно Луково, Долноселци, Драбишна, Железари, Железино, Ивайловград, Казак, Камилски дол, Карловско, Кобилино, Кондово, Конници, Костилково, Ламбух, Ленско, Мандрица, Меден бук, Нова ливада, Одринци, Орешино, Пашкул, Плевун, Планинец, Покрован, Попско, Пъстроок, Розино, Сборино, Свирачи, Сив кладенец, Славеево, Соколенци, Хухла, Черни рид, Черничино, Чучулига

Община Любимец[редактиране | редактиране на кода]

Белица, Васково, Вълче поле, Георги Добрево, Дъбовец, Йерусалимово, Лозен, Любимец, Малко Градище, Оряхово

Община Маджарово[редактиране | редактиране на кода]

Бориславци, Габерово, Голяма долина, Горни Главанак, Горно поле, Долни Главанак, Долно Съдиево, Ефрем, Златоустово, Маджарово, Малки Воден, Малко Брягово, Малко Попово, Румелия, Ръженово, Селска поляна, Сеноклас, Тополово

Община Минерални бани[редактиране | редактиране на кода]

Ангел войвода, Боян Ботево, Брястово, Винево, Караманци, Колец, Минерални бани, Сираково, Спахиево, Сусам, Сърница, Татарево

Община Свиленград[редактиране | редактиране на кода]

Варник, Генералово, Дервишка могила, Димитровче, Капитан Андреево, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Мезек, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Свиленград, Сива река, Сладун, Студена, Чернодъб, Щит

Община Симеоновград[редактиране | редактиране на кода]

Дряново, Калугерово, Константиново, Симеоновград, Навъсен, Пясъчево, Свирково, Троян, Тянево

Община Стамболово[редактиране | редактиране на кода]

Балкан, Бял кладенец, Воденци, Войводенец, Гледка, Голобрадово, Голям извор, Долно Ботево, Долно поле, Долно Черковище, Жълти бряг, Зимовина, Кладенец, Кралево, Лясковец, Маджари, Малък извор, Поповец, Пчелари, Пътниково, Рабово, Светослав, Силен, Стамболово, Тънково, Царева поляна

Община Тополовград[редактиране | редактиране на кода]

Българска поляна, Владимирово, Доброселец, Капитан Петко Войвода, Каменна река, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Светлина, Синапово, Срем, Тополовград, Устрем, Филипово, Хлябово, Чукарово

Община Харманли[редактиране | редактиране на кода]

Бисер, Богомил, Болярски извор, Браница, Българин, Върбово, Доситеево, Дрипчево, Иваново, Изворово, Коларово, Лешниково, Надежден, Овчарово, Орешец, Остър камък, Поляново, Преславец, Рогозиново, Славяново, Смирненци, Харманли, Черепово, Черна могила, Шишманово

Община Хасково[редактиране | редактиране на кода]

Александрово, Брягово, Войводово, Въгларово, Гарваново, Големанци, Горно Войводино, Гълъбец, Динево, Долно Войводино, Долно Големанци, Елена, Зорница, Клокотница, Книжовник, Козлец, Конуш, Корен, Криво поле, Любеново, Малево, Манастир, Мандра, Маслиново, Момино, Николово, Нова Надежда, Орлово, Подкрепа, Родопи, Стамболийски, Стойково, Текето, Тракиец, Узунджово, Хасково, Широка поляна

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Списък на общините в Област Хасково с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[2].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Хасково 5 533,292 263 853 283 619 321 284 331 744 330 132 335 081 306 058 277 478 246 238 11 10 251 261
Община Димитровград 567,603 41 065 45 555 71 660 76 168 75 494 78 841 72 818 64 852 53 557 2 25 27
Община Ивайловград 814,137 16 388 18 538 18 396 15 728 13 193 12 271 10 555 8 107 6 426 1 50 51
Община Любимец 344,271 14 553 16 033 17 351 16 145 14 237 13 471 12 604 11 536 10 214 1 9 10
Община Маджарово 247,224 6 053 6 415 6 817 8 045 5 666 5 116 4 078 2 157 1 665 1 18 19
Община Минерални бани 214,666 9 509 10 226 9 732 8 289 8 350 7 984 7 583 6 838 5 899 - 12 12
Община Свиленград 700,315 29 311 32 169 32 397 30 557 26 996 27 159 26 704 25 375 23 004 1 23 24
Община Симеоновград 222,941 13 277 14 593 13 949 14 476 13 921 12 868 11 949 10 638 8 755 1 8 9
Община Стамболово 276,837 11 893 11 616 11 630 11 739 12 513 11 957 7 662 5 833 5 934 - 26 26
Община Тополовград 710,877 28 825 31 380 32 238 28 020 23 910 21 145 19 075 15 414 11 681 1 20 21
Община Харманли 694,625 32 177 34 322 35 587 34 288 33 991 33 046 31 029 27 547 24 947 1 24 25
Община Хасково 739,796 60 802 62 772 71 527 88 289 101 861 111 223 102 001 94 156 6 664 1 36 37

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 8,7% 15,5% -6,8%
2012
2011 9,1‰ 15,7‰ -6,6‰
2010 9,4‰ 15,7‰ -6,3‰
2009 9,6‰ 15,1‰ -5,5‰
2008 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2007 9,0‰ 15,6‰ -6,6‰
2006 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2005 8,5‰ 15,7‰ -7,2‰
2004 8,5‰ 15,1‰ -6,6‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 277 478 246 238 100.00 100.00
Българи 224 757 180 541 80.99 73.31
Турци 31 266 28 444 11.26 11.55
Цигани 17 089 15 889 6.15 6.45
Други Руснаци 476 891 0.17 0.36
Арменци 338 0.12
Власи 21 под 0.01
Македонци 20 под 0.01
Гърци 78 0.02
Украинци 51 0.01
Евреи 17 под 0.01
Румънци 12 под 0.01
Други 130 0.04
Не се самоопределят 2 302 1 617 0.82 0.65
Не отговорили 921 18 856 0.33 7.65

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 246 238 180 541 28 444 15 889 891 1 617 18 856 73.31 11.55 6.45 0.36 0.65 7.65
Димитровград 53 557 45 393 780 3 370 168 265 3 581 84.75 1.45 6.29 0.31 0.49 6.68
Ивайловград 6 426 4 739 412 54 37 123 1 061 73.74 6.41 0.84 0.57 1.91 16.51
Любимец 10 214 8 238 124 1 606 24 28 194 80.65 1.21 15.72 0.23 0.27 1.89
Маджарово 1 665 873 498 22 4 6 262 52.43 29.90 1.32 0.24 0.36 15.73
Минерални бани 5 899 2 310 3 032 197 6 25 329 39.15 51.39 3.33 0.10 0.42 5.57
Свиленград 23 004 19 069 316 1 700 62 70 1 787 82.89 1.37 7.39 0.26 0.30 7.76
Симеоновград 8 755 6 194 51 1 480 13 47 970 70.74 0.58 16.90 0.14 0.53 11.07
Стамболово 5 934 1 320 3 931 474 9 8 192 22.24 66.24 7.98 0.15 0.13 3.23
Тополовград 11 681 10 049 27 982 41 30 552 86.02 0.23 8.40 0.35 0.25 4.72
Харманли 24 947 18 393 2 383 2 145 67 129 1 830 73.72 9.55 8.59 0.26 0.51 7.33
Хасково 94 156 63 963 16 890 3 859 460 886 8 098 67.93 17.93 4.09 0.48 0.94 8.60

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 277 478 100.00
Български 224 741 80.99
Турски 31 560 11.37
Цигански 17 133 6.17
Други 1 238 0.44
Не се самоопределят 1 885 0.67
Непоказано 921 0.33

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 277 478 246 238 100.00 100.00
Православие 227 593 152 392 82.02 61.88
Католицизъм 426 747 0.15 0.30
Протестантство 1 846 1 538 0.66 0.62
Ислям 33 780 23 314 12.17 9.46
Друго 912 324 0.32 0.13
Нямат 6 761 2.74
Не се самоопределят 12 000 11 138 4.32 4.52
Непоказано 921 50 024 0.33 20.31

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. а б ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017.
  4. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
  5. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
  6. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 19 август 2017.
  7. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България