Оряхово (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оряхово.

Оряхово
Общи данни
Население 269 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,103 km²
Надм. височина 247 m
Пощ. код 6555
Тел. код 03753
МПС код Х
ЕКАТТЕ 54033
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Любимец
Анастас Анастасов
(ГЕРБ)

Оряхово е село в Южна България. То се намира в община Любимец, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Оряхово е разположено на около 235 m над морското равнище,[1] на почти на равно разстояние, 2-3часа път, от три морета – Черно, Бяло и Мраморно. Площта на землището му е около 30 km². Разстоянието до София е 250 километра. Най-близкия до селото град е Любимец (13 km), а на по около 35 km са Харманли, Тополовград и Свиленград. Границата с Турция е на около 40 km, а тази с Гърция – на 30 km.

Селото е разположено в южните склонове на Сакар планина и от него се открива красива гледка към долината на река Марица и Източните Родопи. Климатът е топъл и сух.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Оряхово има дълга и древна история. Най-старите културни и исторически следи в землището на селото датират от епохата, когато траките са основно население в региона. Следи от древния бит и култура на траките има запазени и до днес. В миналото този район е бил обект на проучване и разкопки от видни археолози, етнографи и историци. Още в началото на ХХ век видните историци братята Херман и Карел Шкорпил и проф. Георги Бончев. Съобщават за около 80 запазени тракийски могили и долмени в околностите на селото. Те са най-много в местностите Керез дере и Ешмеджика. Забележителен по своите размери е и долменът в местността Канаклийката. Част от откритите долмени са обособени като туристически обекти.

По време на римската епоха в този район е кипял активен търговски, стопански и административен живот. В редица исторически справки се пише, че големият римски път Виа Милитарис е минавал югозападно от древното селище, чиито останки се забелязват в местността Дюсъ тарла. На 400 m южно от пътя и на 2 km от селото в местността Сара-хан се виждат развалините на древна постройка (правоъгълник с преддверие към изток) – вероятно римска станция.

В старото селище на Оряхово се търсят останките от стария средновековен град Агатоникия – една от десетте епископии, подчинени на Пловдивската митрополия. Сведения за този град се срещат в един надпис на император Гордиан от III в., който сочи, че Агатоники се намира на 34 мили от Адрианопол. Освен това, писмени данни за съществуването на града намираме в Сюлейманкьойския надпис на Омуртаг и хрониките на византийската историчка Анна Комнина, която споменава Агатоники във връзка с войните на Алексий I Комнин с куманите. На 2 km северно от Оряхово, в местността Джевезлика, са намират следи от византийско селище. Тук в местността Клисе бунар са изровени основите на еднокорабна църква. На север от селището, на хребета на местността Мандрата и Куше-кайлар, в началото на века е имало останки от средновековна кръгла кула.

Сегашното село възниква през 1820 г. под името Саранли, като според легендата първият българин заселил се тук се е казвал Караджа Манол. През 1906 г. селището е преименувано на Оряхово. След Освобождението, през 1881 година, е открито българско училище. Първият учител е Тодор Данков от Чирпан, който произхожда от рода на видния възрожденец и революционер, живописеца Георги Данчов.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е изгорено от османската армия. Във войните за освобождение има много загинали жители на селото. В тяхна памет още тогава са изградени чешми с вградени паметни плочи, а по късно е издигнат и паметник в центъра на селото.

През 1913 година в селото е създадена селска комуна, а през 1948 година е учредено кооперативно стопанство. Същата година е създадено читалище „Просвета“, което функционира и в момента. В последните години са обновени центърът, църквата и другите обществените сгради в селото.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Оряхово е обградено от петнадесетина язовира, създадени в миналото за напояване – по времето на ТКЗС в землището на селото има над 6000 декара обработваеми площи с изградени инсталации за напояване. Днес язовирите се ползват и за риболов (в тях има много шаран, сом, каракуда, калиник) и отдих (някои са много чисти и стават за къпане). В селото функционира втора водоснабдителна мрежа, чрез която във всеки дом се доставя вода за поливане.

Основният поминък на населението е земеделието, най-вече растениевъдството. Има големи лозови масиви и ябълкови градини, както и градини с дини и пъпеши. Има традиции в зеленчукопроизводството (домати, краставици, чушки и други). В личните дворове се отглеждат много праскови, кайсии, круши, ябълки. Развити са още пчеларството и животновъдството – отглеждат се най-вече крави и кози.

В миналото са се отглеждали и копринени буби, оттогава има останали много черничеви дървета.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се намира природния феномен „Господева стъпка“, до който има изградена туристическа пътека. Завършено е изграждането пътища до най-значимите тракийските некрополи (долмени) и те вече са годни за посещения от туристи.

При археологически разкопки през 2004 – 2005 година на могила в местността Баямлъка североизточно от селото са изследвани два долмена. По-големият е силно повреден, а по-малкият, вероятно използван за препогребване на стари останки от големия долмен, е относително добре запазен. Съоръжението е използвано от ранната желязна епоха (8 – 7 век пр.н.е.) до Късната Античност. През 2006 година са проучени три други мегалитни съоръжения.[2]

Има данни, че в местността Сара хан, където предстоят археологически разкопки, е имало римска пътна станция. Много близо е и ранновизантийската крепост Кастра рубра, която е обособена като туристически обект и където и в момента се извършват арехеологически разкопки.

В Оряхово има над стогодишна църква „Света Петка“, построена от родопски майстори. По време на комунистическия режим църквата е превърната в обор, възстановена е от местните жители след 1990 година.

В сградата на читалище „Просвета“ е уредена богата етнографска изложба проследяваща развитието на селото. Тя показва бита и начина на живот на местните селяни през XIX и първата половина на ХХ век. Към читалището е сформиран фолклорен състав за автентично пеене и представяне на обичаи, който е редовен участник и лауреат на международни, национални и регионални фестивали.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Петковден (по стар стил – 27 октомври) в селото се провежда събор в чест на света Петка Българска – неговата покровителка. Тогава се събират оряховци от цялата страна и чужбина.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е типична за тракийския регион. Все пак тук се приготвят някои специфични ястия. Има традиция в производството на тестени изделия. Правят се едни от най-вкусните баници, пити, катми, гюзлемета, катмерлии. Не са за пропущане домашните специалитети – както месни (луканка, бабек, пастърма, бахур), така и млечни (краве, овче и козе сирене, ахчак, катък, масло). Има вкусни рецепти за консервиране на риба. Местните хора са изключителни майстори в производството на вина и ракии.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oryakhovo, Bulgaria. // fallingrain.com. Falling Rain Genomics, 2010. Посетен на 9 февруари 2013. (на английски)
  2. Илиев, Станислав. Загадките на каменните монументи в Сакар. // Везни 7. 2007. с. 14 – 16. (на български)