Пъпеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пъпеш
Starr 080914-9943 Cucumis melo.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Тиквоцветни (Cucurbitales)
семейство:Тиквови (Cucurbitaceae)
триб:Benincaseae
род:Cucumis
вид:Пъпеш (C. melo)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Пъпеш в Общомедия
[ редактиране ]
Пъпешът в различните български говори (използват се думи като каун, диня и други)

Пъпешът (Cucumis melo) е едногодишно влечащо се и пълзящо растение от семейство Тиквови. В Европа са познати над 500 сорта. Произхожда от Предна Азия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пъпешът е стара земеделска култура, известна още от времето на вавилонците. В Европа и България е пренесена в началото на новата ера от древните гърци и римляни.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Топлолюбиво и светлолюбиво растение с едри и вкусни плодове от типа „лъжлива ягода“. Теглото на плодовете достига от 0,5 до 12 kg. Те имат овална, елипсовидна, топчеста или цилиндрична форма с гладка или грапава кожица. Цветовата гама на плодовете варира от зеленикаво до жълто-зелено. Срещат се плодове в кремаво и златисто. Месестата част, която се консумира свежа, е със сипкава, твърда, зърнеста или сочнотопяща се консистенция, оцветена в кремаво, бялозеленикаво през златно до оранжево.

Хранителни качества[редактиране | редактиране на кода]

Пъпеш
Melons, cantaloupe, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия141 kJ (30 kcal)
Въглехидрати8.16 g
      Нишесте0.03 g
      Захари7.86 g
      Сукроза4.35 g
      Глюкоза1.54 g
      Фруктоза1.87 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.04 g
      Галактоза0.06 g
   Влакна0.9 g
Мазнини0.19 g
   Наситени0.051 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.003 g
   Полиненаситени0.081 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.84 g
Вода90.15 g
Пепел0.65 g
Пъпеш в Общомедия
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин16 μg
   β-каротин2020 μg (224%)
Тиамин (B1)0.041 mg (3%)
Рибофлавин (B2)0.019 mg (1%)
Ниацин (B3)0.734 mg (5%)
Пантотенова к-на (B5)0.105 mg (2%)
Пиридоксин (B6)0.072 mg (6%)
Фолиева к-на (B9)21 μg (5%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C36.7 mg (41%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е0.05 mg (0%)
Витамин K2.5 μg (2%)
Ликопен0 μg
Пъпеш в Общомедия
Калций, Ca9 mg (1%)
Желязо, Fe0.21 mg (3%)
Магнезий, Mg12 mg (3%)
Фосфор, P15 mg (2%)
Калий, K267 mg (6%)
Натрий, Na16 mg (1%)
Цинк, Zn0.18 mg (2%)
Мед, Cu0.041 mg (5%)
Манган, Mn0.041 mg (2%)
Селен, Se0.4 μg (1%)
Пъпеш в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

На вкус варират от много силно сладки до почти беззахарни; от такива с много силен аромат до други с пълна липса на аромат. Плодовете съдържат средно 4,6 – 15,8% захари, 0,8 – 4,5% пектинови вещества, 2,6 – 6,7% целулоза и хемицелулоза, над 10 mg % витамин С, над 12 mg % каротин и минерални соли. Кулинарната им употреба е в прясно състояние, на компоти, замразени, в плодови салати, в десерти.

Полезните хранителни вещества в пъпеша[редактиране | редактиране на кода]

Зрелият пъпеш съдържа бързи въглехидрати – глюкоза, фруктоза и захароза. Месестата част е богата на витамини от групата В, витамин С, калий, магнезий, желязо, калций, селен и други вещества, които действат благоприятно на хемопоетичните органи, сърдечно-съдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Пъпешът храни тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното добро функциониране поддържа имунната система в изправност.

Нишестето и пектинът на пъпеша не се усвояват в храносмилателната система. Те имат свойството да поемат вредните вещества в червата и ги извеждат от организма. Пъпешът подобрява перисталтиката на червата и отделителните свойства на органите на храносмилателната система. Пъпешът е особено полезен с високото си съдържание на фолиева киселина. Фолиевата киселина стимулира образуването на кръвни клетки от костния мозък и подпомага секрецията на солна киселина в стомаха. Сто и петдесет грама пъпеш задоволяват нуждите на организма от фолиева киселина за деня, което го прави абсолютно подходящ плод за жени, планиращи бременност, бременни, деца и лица с хронични заболявания.

Същият грамаж насища организма с калий, магнезий и един изключително рядък минерал германий, които са необходими на сърцето, бъбреците. Съдържанието на калий и магнезий в пъпеша е много повече отколкото в краставицата, крушата или зелето. Тези микроелементи имат понижаващ кръвното налягане и нивото на холестерола ефект. А германият е микроелемент, отговорен за поддържането на младостта на клетките.

Количеството фруктоза в зрелия пъпеш преобладава в сравнение с другите захари. Фруктозата е по-сладка от обикновената захар. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб.

В пъпеша има достатъчно количество глюкоза, което да поддържа нивото на глюкоза в кръвта в норма и образуването на необходимите запаси на гликоген в черния дроб, отговорен за храненето на мускулните тъкани, така необходим и за сърдечните мускулни тъкани.

Пъпеш „Медена роса“
Пъпеш „Канталуп“

В България с общото наименование пъпеш се наричат различни видове с общи вкусови качества, като канталуп (на английски: cantaloupe) или медена роса (на английски: honeydew).

Български сортове[редактиране | редактиране на кода]

  • Видински коравици 21
  • Медена роса
  • Персийски №5
  • Хибрид 1

Вариетет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)