Кайсия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кайсия
Apricots.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Rosaceae Розови
род: Prunus Сливи
вид: P. armeniaca Кайсия
Научно наименование
Уикивидове Prunus armeniaca
Linnaeus, 1753
кайсия в Общомедия

Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Цъфтящи кайсии.
Кайсия
Apricots, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 201 kJ (50 kcal)
Въглехидрати 11.12 g
      Захари 9.24 g
      Сукроза 5.87 g
      Глюкоза 2.37 g
      Фруктоза 0.94 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.06 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 2 g
Мазнини 0.39 g
   Наситени 0.027 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.17 g
   Полиненаситени 0.077 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.4 g
Вода 86.35 g
Пепел 0.75 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 19 μg
   β-каротин 1094 μg (122%)
Тиамин (B1) 0.03 mg (3%)
Рибофлавин (B2) 0.04 mg (3%)
Ниацин (B3) 0.6 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5) 0.24 mg (5%)
Пиридоксин (B6) 0.054 mg (4%)
Фолиева к-на (B9) 9 μg (2%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 10 mg (11%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.89 mg (6%)
Витамин K 3.3 μg (3%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 13 mg (1%)
Желязо, Fe 0.39 mg (5%)
Магнезий, Mg 10 mg (3%)
Фосфор, P 23 mg (3%)
Калий, K 259 mg (6%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.2 mg (2%)
Мед, Cu 0.078 mg (9%)
Манган, Mn 0.077 mg (3%)
Селен, Se 0.1 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Родината на кайсията е Североизточна Армения. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Зарзали[редактиране | редактиране на кода]

Световно производство на кайсии към 2012 г.

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.