Вълче поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълче поле
Общи данни
Население 247 души[1] (15 юни 2020 г.)
3,75 души/km²
Землище 49,961 km²
Надм. височина 299 m
Пощ. код 6553
Тел. код 03756
МПС код Х
ЕКАТТЕ 12560
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Любимец
Анастас Анастасов
(ГЕРБ)

Вълче поле е село в Южна България. То се намира в Община Любимец, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вълче поле се намира в планински район и източната част на Родопите, община Любимец, приблизително на средата между Харманли и Ивайловград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че днешното село Вълче поле е създадено около 1330 г. (1326 г.). Това е условно датиране и се базира на първото известно писмено споменаване на селото („Документ за границите на поземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.). //„... „В худутнамето (от „худут“ – граница, а худутнаме – озн. крепостен акт, в който се определят границите на мерата). „Документ за границите на поземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.става ясно, че в една доста обширна област от селата Карабаа и Куртулен (Свиленградско) до с. Гьокчебунар (Сив кладенец – Ивайловградско), липсват много послешни села, т.е. тя още е значително празна, ненаселена, та впоследствие е привлякла още българи заселници и последните малоазийски колонисти (къзълбашите/алианите). Това показва, че в Източна Тракия засилено разселване на българи е започнало през XVII век и е продължило през следващите векове “ От цитираното става ясно, че в 1562 г. селото (Камилски дол/Деве дере) все още не е съществувало, и че селата Куртулен и Гьокчебунар са значително по-стари от Деведере. ...“// Първият официален писмен документ за възникването на Вълче поле е от 1562 г., според който селището е възникнало през 1326 г.

Предишното име на селото е „Куртулен“. По време на османската власт е било известно като „Курткьой“. Селото е освободено на 5 октомври 1912 г. по време на Балканската война. Предполага се че през 1912 г. в селото е имало около 90 семейства.

Между 1913 и месец юни 1914 г. селото в било изгорено от турците.

„...За Ортакьой се минава презь Курткьой и Деведере, което е на река Арда. И двете села се падатъ въ турската Мустафапашенска околия, която е стигала до Арда. На друго место (вж. Мустафапашенска околия стр. 49) подробно описвамъ ужасите, които съ изпитали нещастните българи отъ Деведере, както и за бегството на Курткьойци. И двете села съ били изгорени, та сега некои отъ разбегалите се жители се мъчеха да поправятъ нещо отъ срутените сгради, колкото временно да се подслонятъ...“ [2]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • На север от селото се намират връх Шейновец и местността „Калето“, както и паметник на воините, загинали по време на войните.
  • В планинските местности наоколо са открити останки от тракийски гробници, подобни на тази в село Мезек. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. Разрушени почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, напълно унищожена.
  • Тракийска гробница Шейновец N41 43 00.0 E26 01 26.0 Надгробната могила, разположена на билото на рид, е с височина 7-8 м, в която от югоизточната страна има каменна куполна гробница. Гробницата се състои от правоъгълна камера (2 х 1,74 м и вис. 2,6 м) и централна кръгла камера (диам. 3,57 м и вис. 3,45 м). Засводяването на камерата е четирискатно, а на централната камера - кошеровидно. Входът е бил затворен с големи каменни плочи. Гробницата е изградена от квадрови блокове, без спойка и скоби помежду им. Проучвана през 30-те години на 20 век от Богдан Филов.
  • Крепост-светилище Куш кая N41 42 32.0 E26 00 16.0 („Куш кая“ от турски „птичи камък“ „куш“ = птица и „кая“ = камък, скала)– представлява огромна скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс. Предполага се, че култовият комплекс е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другия такъв – „Глухите камъни“ разположен няколко километра по-нагоре в планината. Тракийска крепост "Куш кая" се намира на 2.35 km север- северозападно от село Вълче поле. По време на разкопките извършени през 2005 година са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Обитаемата площ е около 25 декара южно от Куш кая. По време на проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранножелязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1.4 метра което свидетелства за продължително обитаване. По намерените артефакти археолозите установяват, че терена е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най- силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова (ХVІ-ХІІ в.пр.н.е.) и ранно желязната (Х-V в.пр.н.е). Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването изглежда най - вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение. На скалите Кушкая има два остри и недостъпни скални масива, разположени на малък хребет в посока изток-запад. От северната страна голямата скала се издига на 25-30 м, а на юг тя е почти двойно по-висока - около 50 м. Тук скалите са изключително живописни, застинали в странни форми: едната от тях прилича на приведен човек, носи името „Бабата". Встрани по билото се виждат натрупани едри камъни от зид. Вътрешното пространство е терасирано. Ив. Велков предполага, че тук са били жилищни помещения. Навсякъде се намират останки от глинени съдове, хромели и хавани. Според описанието на Яна Манолова, керамиката от това място вероятно е от ранножелязната епоха. Огромна величествена скала, наподобяваща орел. През 2005 г. са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. До селото се стига по пътя Любимец-Ивайловград. При село Дъбовец се завива наляво, село Вълче поле се пресича през центъра и се излиза на другият край на селото. Където свършва асфалтовият път се оставя колата и се продължава по левия път. През цялото време от село Дъбовец Птичи камък се вижда в северна посока. По време на разкопките извършени през 2005 г. са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Обитаемата площ е около 25 декара южно от Куш кая. По намерените артефакти археолозите установяват, че терена е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най-силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова (ХVІ – ХІІ в.пр.н.е.) и ранно желязната (Х–V в.пр.н.е.). Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването изглежда най-вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение.По време на проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранно желязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1,4 м. което свидетелства за продължително обитаване.
  • Тракийска и средновековна крепост Курт Кале N41 42 56.0 E26 01 47.0 (връх Шейновец, калето) Средновековната стена на крепостта е от каменни блокове. На десетина метра от външната стена върви друга, успоредна на първата (вътрешна). Двете стени опасват върха от изток и юг, на места все още добре запазени, а другаде без никакви надземни останки. От юг е главната врата, сравнително добре запазена. На север и северозапад крепостта е добре защитена от редица високи остри скали. В западния край на вътрешното пространство се намират развалини от водохранилище (щерна) - елипсовидна постройка в земята, с размери 6x10 м. В крепостта се намират обилни фрагменти от тракийска и средновековна керамика. В подножието на крепостта има следи от тракийско светилище - в скалата - култови трапецовидни ниши, от двете страни на входа на светилището. Тук са намерени останки от мраморен релеф на тракийски конник, което показва, че светилището е използвано и през римската епоха.
  • Глухите камъни - Тракийски култово - погребален комплекс “Глухите камъни” - Целият обект обхваща над 20 скални масива, по които се наблюдава продължително обитаване от І-то хил.пр.хр., т.е. ранно-желязната епоха и стига до късното Средновековие. Археолозите смятат, че става въпрос за затворен манастирски комплекс, а изсичанията в скалите се ползват за поставяне на праха на видните личности от племето. Пример за това е Скалната църква, открита вследствие на иманярски разкопки. Уникалното при нея е, че разполага с щерна, която почти целогодишно е пълна с вода. При теренни обхождания са намерени релефна украса, напречни изсичания, мраморна плоча, парапетна мраморна колона и др. Намерени са още стенописи: лоза с лист и грозд, стенопис с букви, дрехи на светци, драперии. В северната част на църквата е открит камък с врязан кръст на него и голяма паница от ХІІ-ХІІІ в. Глухите камъни се оказват не просто едно от големите светилища на древността, но и част от обширен град с улици и къщи, който се простирал от връх Марина надолу към река Арда. Другият интересен и основен факт е, че откритата керамика е от ранно-византийската епоха. Вече има доказателства, че средновековната църква стъпва на основите на ранно-християнската църква. Всички проучвания сочат, че става въпрос за култов център, изграден от траките и който е обитаван в продължение на векове. Археолозите са категорични, че става въпрос за едно и също селище, което обхваща върха „Св. Марина” (където има останки от крепост) и култовия комплекс „Глухите камъни”, защото и на двата обекта са представени едни и същи периоди. В близост до върха са открити оградна крепост и тракийски материали от същия период. Друго доказателство е близостта на двата обекта и пътят, който ги свързва. Това е единственият възможен и най-близък начин за връзка между тях.
  • Глухите камъни - изток N41 43 38.5 E25 57 22.4
  • Глухите камъни - запад, западният комплекс (манастирът, гробницата, стълбата, щерната) N41 43 40.5 E25 57 17.4
  • Глухите камъни Юг, южен комплекс (ниши, пещери, лабиринт) N41 43 35.5 E25 57 22.0 Скален комплекс с ниши, пещера, лабиринт
  • Скални ниши Кралимарков камък N41 42 45.0 E26 03 09.1 огромен скален блок, лежащ в планинанта, югоизточно от село Вълче поле
  • Паметник на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото.
  • Връх Света Марина и Крепост Ефрем (Света Марина) N41 43 44.6 E25 56 45.9 Съвсем близо до Глухите камъни е връх Св. Марина. Във фолклорния образ на светицата и обредността в нейна чест отдавна е разпозната Великата богиня майка като пазителка на дивата природа и покровителка на младите в предбрачна възраст, владичица на змиите и на космическия огън. Чествана е с нощни празници и с мистериална обредност, с която младите са встъпвали в пълнолетие. Обикновено свещените места на светицата са в ниски долове, при извори. Ивайловградската (до с. Ефрем) св. Марина обаче е висок връх, който доминира над светилището. Тук тя е наследила и идеята за Планинската богиня майка. В народните вярвания св. Марина е сестра на св. Илия – старозаветния пророк, който се въздига безсмъртен на небето. Образът му и обредността в негова чест свидетелстват за древна почит към бога Слънце. Траките са вярвали, че слънцето има два образа – кон през лятото и вълк (или куче) през зимата. Западният вал на крепостта е непосредствено продължение на черния път, идващ от запад, който води до върха и съответно до крепостта. Валът е с П-образна форма, обърната с хоризонталната стена на запад. Непосредствено от него започва северната стена на крепостта (от натрошени камъни), която върви в посока запад-изток. Стената (в момента от натрошени камъни) започва от западния П-образен вал на крепостта и върви в посока запад-изток, като южно и непосредствено до нея е централната част на крепостта, ориентирана около относително голяма скала. Стената е пазела северния склон на върха, който от нея започва сравнително стръмно да се спуска надолу. Централната част на крепостта вероятно е свързана с тракийско светилище (преди римската епоха), ориентирано около големия камък в центъра. В близост до него има следи от стени, иманярски ями, както и парчета от керамика. Северно от централната част върви в посока запад-изток крепостна стена от натрошени камъни. Има сведения, че армия на франките, предвождана от брата на Балдуин (вероятно Анри Фландърски, между 1206 и 1211 г.) се укрива в тази крепост, след сражение с българска войска, станало някъде под село Вълче поле (местността "Френкска ряка").
  • Шарапаните под Куш кая - големи изкуствени съоръжения за задържане на течности, изкопани по времето на траките, намиращи се в скалите на речното корито под Куш кая.
  • Гранична застава - Асен Илиев
  • Гранична застава Косовски
  • Каменен мост - "Кара тарла"
  • Големият язовир под селото
  • Хижатана река Арда под селото и митничарското вилно селище
  • Местност "Шафрана"
  • Връх Голака с направен окоп отгоре и гледка към Бяло море и Одрин
  • Древен римски път
  • Гранично защитно съоръжение "Крали Марко" - част от отбранителна линия минаваща над селото, включваща окопи, картечни гнезда, бункери, танкови куполи и складове за боеприпаси, предназначена за защита, в случай на нападение от Гърция и/или Турция.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 6 май, Гергьовден, се провежда събор – панаир.
  • На 5 октомври на връх „Шейновец“ – Калето се отбелязва освобождението на селото и околността
  • До 1980 г. в селото се провежда кукерско шествие, наричано „Бубошари“.
  • На 31.март или около тази дата се провежда възпоминателно поклонение на тримата граничари, Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов, загинали през 1952 г.при престрелка на границата с бандитска група. Често присъстват и наследници на Георги Стоименов, тъй като само той от тримата е имал дете.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • „Смигаль“ – обредно ястие, използва се при кръщенки и други поводи, приготвя се от специална пита пита, която след това се натрошава на малки парчета.
  • „Накладени карпузки“ – туршия, приготвяна в края на лятото от последните малки дини и зелени домати.
  • „ДядУ“ – сушено месо.
  • „Бърканица“ – разхладителна напитка от мляко и вода, получава се след избиването на маслото в специален съд – „бурило“, с дървен прът, завършващ с разширена дървена част. След отделянето на маслото остава бърканицата.
  • „Вълчеполска баница“ – с печени кори, леко намазани с прясно масло, и с плънка от извара или сирене.
  • „Зелник“ – прави се като баница, но с лапад.
  • „Капама/Каплама“ – обикновено с телешко или дивеч и много кромид лук
  • „Тиквеник по вълчеполски“
  • „Цървено варю“ – ястие от дребно бобово растение с червени или черни семена
  • „Пържени яйца с каварма“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Години на разруха и войни, години на кланета и погроми. Разорението на Тракийските българи презъ 1913 година“. Любомиръ Милетичъ (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София

2. https://shambhala.bg/mesta-na-silata/haskovo-oblast/madjarovo/817-madzharovo-mistika-krasota-i-priroda-patevoditel

Външни препратки и източници[редактиране | редактиране на кода]