Вълче поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вълче поле
Общи данни
Население 284 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,961 km²
Надм. височина 299 m
Пощ. код 6553
Тел. код 03756
МПС код Х
ЕКАТТЕ 12560
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Любимец
Анастас Анастасов
(ГЕРБ)

Вълче поле е село в Южна България. То се намира в Община Любимец, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вълче поле се намира в планински район и източната част на Родопите, община Любимец, приблизително на средата между Харманли и Ивайловград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че днешното село Вълче поле е създадено около 1330 г. (1326 г.). Това е условно датиране и се базира на първото известно писмено споменаване на селото (“Документ за границите на поземления имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.). //"...“В худутнамето (от „худут“ – граница, а худутнаме – озн. крепостен акт, в който се определят границите на мерата). “Документ за границите на поземляния имот на „Черменския вакъф“ от 1562 г.става ясно, че в една доста обширна област от селата Карабаа и Куртулен (Свиленградско) до с. Гьокчебунар (Сив кладенец – Ивайловградско), липсват много послешни села, т.е. тя още е значително празна, ненаселена, та впоследствие е привлякла още българи заселници и последните малоазийски колонисти (казалбашите). Това показва, че в Източна Тракия засилено разселяване на българи е започнало през XVII в. и е продължило през следващите векове [3]“ От цитираното става ясно, че в 1562 г. селото (Камилски дол/Деве дере) все още не е съществувало, и че селата Куртулен и Гьокчебунар са значително по-стари от Деведере. ..."// Първият официален писмен документ за възникването на Вълче поле е от 1562 г., според който селището е възникнало през 1326 г.

Предишното име на селото е „Куртулен“. По време на османската власт е било известно като „Курткьой“. Селото е освободено на 5 октомври 1912 г. по време на Балканската война. Предполага се че през 1912 г. в селото е имало около 90 семейства.

Между 1913 и месец юни 1914 г. селото в било изгорено от турците.

"....За Ортакьой се минава презъ Курткьой и Деведере, което е на река Арда. И двете села се падатъ въ турската Мустафапашенска околия, която е стигала до Арда. На друго место (вж. Мустафапашенска околия стр. 49) подробно описвамъ ужасите, които съ изпитали нещастните българи отъ Деведере, както и за бегството на Курткьойци. И двете села съ били изгорени, та сега некои отъ разбегалите се жители се мъчеха да поправятъ нещо отъ срутените сгради, колкото временно да се подслонятъ..." [1]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • На север от селото се намират връх Шейновец и местността „Калето“, както и паметник на воините, загинали по време на войните.
  • В планинските местности наоколо са открити останки от тракийски гробници, подобни на тази в село Мезек. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. Разрушени почти напълно. Останките на трета тракийска гробница се намират в планината над селото. В околността има останки от поне още една тракийска могила, напълно унищожена.
  • „Куш кая“ от турски „птичи камък“ „куш“ = птица и „кая“ = камък, скала – представлява огромна скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс. Предполага се, че култовият комплекс е бил ограден от крепостна стена и вероятно е бил свързан с другият такъв – „Глухите камъни“ разположен няколко километра по-нагоре в планината.
  • Глухите камъни
  • Паметник на загиналите граничари Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • На 6 май, Гергьовден, се провежда събор – панаир.
  • На 5 октомври на връх „Шейновец“ – Калето се отбелязва освобождението на селото и околността
  • До 1980 г. в селото се провежда кукерско шествие, наричано „Бубошари“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • „Смигаль“ – обредно ястие, използва се при кръщенки и други поводи, приготвя се от специална пита пита, която след това се натрошава на малки парчета.
  • „Накладени карпузки“ – туршия, приготвяна в края на лятото от последните малки дини и зелени домати.
  • „ДядУ“ – сушено месо.
  • „Бърканица“ – разхладителна напитка от мляко и вода, получава се след избиването на маслото в специален съд – „бурило“, с дървен прът, завършващ с разширена дървена част. След отделянето на маслото остава бърканицата.
  • „Вълчеполска баница“ – с печени кори, леко намазани с прясно масло, и с плънка от извара или сирене.
  • „Зелник“ – прави се като баница, но с лапад.
  • „Капама/Каплама“ - обикновено с телешко или дивеч и много кромид лук
  • „Тиквеник по вълчеполски“
  • „Цървено варю“ – ястие от дребно бобово растение с червени или черни семена
  • „Пържени яйца с каварма“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Години на разруха и войни, години на кланета и погроми. Разорението на Тракийските българи презъ 1913 година“. Любомиръ Милетичъ (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“-София, 1989 г., София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]