Глухите камъни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Природна забележителност
„Глухите камъни“
природна забележителност в България
Gluhite kamani 3.jpg
Трапецовидни скални ниши, вкопани в скалата
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ хектара
Създаден 29 декември 1972
Уеб сайт ИАОС, Глухите камъни
Природна забележителност
„Глухите камъни“
в Общомедия

Глухите камъни е един от най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи. През 1970-те години се изказва хипотезата, че е възникнал през ранножелязната епоха, като със сигурност е функционирал през античността и Средновековието. Свещеното място е използвано от древнотракийските племена, населявали района, но трапецовидните ниши и зооморфните и антропоморфните скални профили сочат възникването му още в енеолита. Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок, изсечени в скалата две гробници и стълба водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите, тук е изградена и църква от 5 – 6 век, част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500 – 560 метра в землището на село Вълче поле. Намира се в рамките на община Любимец, непосредствено до землището на село Ефрем, община Маджарово. До него се достига по черен път, отделящ се от превала при шосето, свързващо селата Малко Градище и Дъбовец. Естествено скалите са насочени на юг към Вълчеполската котловина. От тук се открива поглед и към началото на язовир Ивайловград при село Бориславци. На около 700 метра източно от местността се намира едноименният връх – Глухите камъни (709 m), който е и най-високият връх от рида Гората.[1]

История на проучването[редактиране | редактиране на кода]

Глухите камъни са посетени и споменати от братята Карел и Херман Шкорпил. В края на 1970-те години тук са извършени и теренни проучвания от екип на археолога Иван Венедиков. Известността си получават едва след 1975 г., когато при експедиция на Александър Фол ги описва.[2][3] През 2008 г. започват същински теренни проучвания водени от екипи на археолозите Георги Нехризов и Дойчин Грозданов.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Светилището вероятно е част от цял комплекс, свързан с населено място южно от него в посока към река Арда. Интересни са ниши, издълбани в скалата, и придаващи ѝ вид на пчелна пита. Основната част от нишите са трапецовидни, но има и засводени или правоъгълни. Подобни ниши се откриват на много места из Източните Родопи. Предполага се, че тук е полаган прахът на умрели знатни траки от района. В подножието на най-западния скален блок са издълбани две килии, за които се предполага, че са гробници на местните владетели или пък са служили за баптистерий през Средновековието. В единия край на скалата нагоре са изсечени стъпала, които водят до резервоар за вода, издълбан в скалата. На площадка в основата на скалата са открити основите на църква от 5 – 6 век. Вероятно тя е изградена върху езическо светилище. Южно от скалите са открити основите на различни сгради, които вероятно са имали представителен вид, както и останки от крепостна стена. От артефактите интерес представляват съдове, служили за преливане на течности, мраморна плочка с изобразен на нея символ, както и монети, една от които от елинския град Абдера, намирал се при устието на Места.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1561
  2. Слънчева магия над Глухите камъни, медия „Кърджали прес“
  3. Глухите камъни проговарят, медия „Кърджали прес“
  4. Находки от Желязната епоха откриха в „Глухите камъни“, в-к „Стандарт
  5. Скални ниши пазят тайните на траките

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]