Абдера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абдера
Άβδηρα
Църква в акропола на Абдера
Църква в акропола на Абдера
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Абдера
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 58 m
Население (2001) 1 229 души
Пощенски код 670 61
Телефонен код 25410-5
Абдера в Общомедия

Абдера или Болустра (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко - Авдира) е град в Западна Тракия, Гърция, разположен на брега на Места, център на едноименния дем Абдера, с 1 229 жители (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Западната порта на антична Абдера

Съгласно легендата Абдера е основан от Херкулес на мястото на смъртта на неговия приятел и любим Абдер, който загинал разкъсан от конете на Диомед. Градът е основан от гърци колонисти от град Клазомене в Йония през 656 пр.н.е. източно от устието на река Нестос (Места). Градът бързо станал важен икономически център на северния бряг на Егея. Няколко десетилетия след основаването си колонията е разрушена от съседни тракийски племена, по-късно е възстановена (6 в.пр.н.е) от преселници от йонийския град Теос, сред които е и поетът Анакреон.

Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на траки и пеони. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с кулата към Аполон.

През 480 г.пр.н.е жителите на Абдера решават да предадат без бой града на персите. След разгрома на персите при остров Саламин в 480 г.пр.н.е. колонията им оказава добро гостоприемство.

След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни емисии. Те се откриват главно в населените с траки съседни околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г.пр.н.е. градът се сближава с Атина, дори членува в първия (478 – 477 г.пр.н.е.) и втория (378 – 377 г.пр.н.е.) Атински морски съюз, като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. През 375 г.пр.н.е. трибалите заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.

В продължение на много време, Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и демократична уредба. През 170 г.пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от римляните. През римската императорска епоха е свободен град.

В Абдера са родени класическите гръцки философи Демокрит и софиста Протагор и историкът Хекатей. Стефан Византийски пише, че в Авдира е била и Библиотеката на Аполодор. В класическа Елада с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек.

В 9 век при цар Симеон Велики градът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян въстановява българския суверенитет.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пулустра (Абдере) (Pouloustra Abderé) живеят 900 гърци.[1]

Христо Караманджуков пише:

Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села Коюнкьой и Булустра. Малка част гърци, всъщност цинцари, населяваха с. Енидже, някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

От 1912 от 1919 и от 1941 до 1944 г. селището заедно с Беломорска Тракия е част от България.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Абдера
  • Демокрит (460 пр.н.е. – 380 пр.н.е.), гръцки философ
  • Левкип (500 пр.н.е. – 440 пр.н.е.), гръцки философ
  • Протагор (485 пр.н.е. – 410 пр.н.е.), гръцки философ
  • Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, работник, четата на Никола Андреев[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 154.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.