Абдера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияАбдера
Άβδηρα
Църква в акропола на Абдера
Църква в акропола на Абдера
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Абдера
Абдера на картата на Гърция
Dimos Avdiron - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Абдера
Абдера на картата на дем Абдера и област Източна Македония и Тракия
Координати: 40°58′59.88″ с. ш. 24°57′00″ и. д. / 40.9833, 24.9500
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Абдера
Географска област Западна Тракия
Население 1 229 (2001)
Надм. височина 58 m
Пощ. код 670 61
Тел. код 25410-5

Абдера (на гръцки: Άβδηρα, старогръцко произношение Абдера, новогръцко - Авдира) е град в Западна Тракия, Гърция, разположен на брега на Места, център на едноименния дем Абдера, с 1 229 жители (2001).

История[редактиране | edit source]

Западната порта на антична Абдера

Съгласно легендата Абдера е основан от Херкулес на мястото на смъртта на неговия приятел и любим Абдер, който загинал разкъсан от конете на Диомед. Градът е основан от гърци колонисти от град Клазомене в Йония през 656 пр.н.е. на мястото на древна финикийска колония, източно от устието на река Нестос (Места). Градът бързо станал важен икономически център на северния бряг на Егея. Няколко десетилетия след основаването си колонията е разрушена от съседни тракийски племена, по-късно е възстановена (6 в.пр.н.е) от преселници от йонийския град Теос, сред които е и поетът Анакреон.


Важен извор за ранната история на Абдера е пеанът (песен) на Пиндар. Творбата дава ценни данни, както за религията, така и за най-близката заплаха за града от страна на траки и пеони. В този извор се споменава местният бог Аполон, наречен Дерайнос (епитет от тракийски произход), което показва, че жителите на града почитат и едно местно тракийско божество, чийто култ постепенно се слива с кулата към Аполон.

През 480 г.пр.н.е жителите на Абдера решават да предадат без бой града на персите. След разгрома на персите при остров Саламин в 480 г.пр.н.е. колонията им оказава добро гостоприемство.

След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни емисии. Те се откриват главно в населените с траки съседни околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г.пр.н.е. градът се сближава с Атина, дори членува в първия (478-477 г.пр.н.е.) и втория (378-377 г.пр.н.е.) Атински морски съюз, като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. През 375 г.пр.н.е. трибалите заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.

В продължение на много време,Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и демократична уредба. През 170 г.пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от римляните. През римската императорска епоха е свободен град.

В Абдера са родени класическите гръцки философи Демокрит и софиста Протагор и историкът Хекатей. Стефан Византийски пише, че в Авдира е била и Библиотеката на Аполодор. В класическа Елада с епитета „абдерит“ (жител на Абдера) наричали прост, наивен човек.

В 9 век при цар Симеон Велики градът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян въстановява българския суверенитет.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пулустра (Абдере) (Pouloustra Abderé) живеят 900 гърци.[1]

Христо Караманджуков пише:

Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села Коюнкьой и Булустра. Малка част гърци, всъщност цинцари, населяваха с. Енидже, някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

От 1912 от 1919 и от 1941 до 1944 г. селището заедно с Беломорска Тракия е част от България.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Абдера
  • Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, работник, четата на Никола Андреев[4]
  • Демокрит (460 пр.н.е. - 380 пр.н.е.), гръцки философ
  • Левкип (500 пр.н.е. - 440 пр.н.е.), гръцки философ
  • Протагор (485 пр.н.е. - 410 пр.н.е.), гръцки философ

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 154.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.