Порто Лагос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Порто Лагос
Λάγος
Пристанището със сградата на пристанищна администрация (в жълто първа сграда от ляво)
Пристанището със сградата на пристанищна администрация (в жълто първа сграда от ляво)
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Абдера
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 0 m
Население (2001) 394 души
Пощенски код 670 63
Пристанището през Втората световна война по време на възвръщането на Беломорската област на България.

Порто Лагос (на гръцки: Λάγος, Лагос, на турски: Karaağaç) е село беломорско пристанище на Бистонското езеро (Буругьол) в Западна Тракия, Република Гърция, дем Абдера. Според преброяването от 2001 година има 394 жители. Старото име на селото е Караагач.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в красив залив на 25 км. югоизточно от град Ксанти, на брега между Бяло море и обширната езерна лагуна Буругьол (Вистонида). То е рибарски и оризовъден център. Има плажове, пристанище. Намира се на крайбрежения път Ксанти - Гюмюрджина.

Лагуната е "влажна зона" и заедно с плажовете са под защита на министерството на околната среда.Обитава се от розово фламинго, пеликани, лебеди и други морски и сладководни птици.

История[редактиране | редактиране на кода]

В лагуната е манастирът „Св. Никола“ дълъг пешеходен дървен мост го свързва с брега. Манастирът е подчинен на Ватопедската обител на Атон, според легендата е основан от император Аркадий, но сградите му ca доста по-нови. Смята се, че селото е от византийско време и се е казвало Пори.

При цар Симеон Велики през 9 век районът и областта са присъединени към България, в 1206 г. цар Калоян въстановява българският суверенитет.

Тук в 1344 севастократор Момчил успешно напада турците унищожава техния отряд и изгаря корабите им в пристанището.

Към 7 ноември 1912 г. Българската войска освобождава Порто Лаго от османска власт. В годините след 1912, Беломорската област е част от България и в пристанището е базирано капитанство „Порто лаго“ - поделение на Българския беломорски флот и усилено се проучва да бъде построено главното българско пристанище на Бяло море, но след Ньойския договор територията е дадена на Гърция и поселението си остава малко. През октомври 1915 г., след включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, пристанището в Порто Лагос е обект на многократни артилерийски атаки от разположените в района на Бяло море военноморски съдове на Антантата.

След 1941 българската администрация се връща и е оправен пътят до него като важно пристанище между Кавала и Дедеагач. През 1943 година получава името Бистон[1].

След отварянето на граница с България през Родопите на 15 януари 2010 с новия ГКПП Златоград значението на туризма за местната икономика нараства и връзките с България стават интензивни. Има няколко хотела, ресторанти, магазини.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян, Беломорска България, Български бестселър - НМБКП, София, 2010 г.