Делоски морски съюз
Делоският морски съюз, наричан още Делоска симахия, Делоска лига, Първи атински съюз или Атинско архе, представлява обединение на древногръцки полиси начело с Древна Атина[1]. Основан е през 478 пр.н.е. след победите при Маратон, Саламин и Платея.
Названието Делоски съюз е съвременно, древните източници го наричат просто „симахия“ (съюз) или „Атина и нейните съюзници“. Свързано е с беломорския остров Делос в чието светилище съюзниците провеждали събранията си и първоначално държали Съюзната каса.[2]
История на съюза[редактиране | редактиране на кода]
След края на Персийските войни Спарта постепенно се изтегля от неформалното обединение на елинските полиси[3], довело войната до успешна развръзка. Основна причина за това става поведението на спартанския стратег Павзаний, който продължава да води военната кампания в Кипър и малоазийското крайбрежие с необичайна жестокост.[4] Тираничният му начин на ръководене става неприемлив за йонийските полиси, които се отдръпват от съюза и опирайки се на родството си, молят Атина да поеме ръководството над делата им. Лакедемонците от своя страна се вслушват в оплакванията на съюзниците си и скоро след това отзовават Павзаний, обвинявайки го в съпричастност с персите. Съюзът повече не приема спартански войски на ръководните позиции, а лакедемонците, водени от страх от поквара престават да пращат военачалници и напълно се изтеглят от съюзните дела.[5]
Така Атина поема командването на съюза от елински полиси. Обединението първоначално цели да защити интересите на малоазийските йонийски полиси, пострадали най-много от набезите на персийския цар и да опустоши земите му в отплата за бедите покрай скорошните Гръко-персийски войни.[6]
Военният съюз печели някои победи срещу персите, като например при Ейон в Тракийски Херсонес и при Евримедон, вследствие на което персийските гарнизони там са изтеглени. Към 450 г. пр.н.е. Персийската империя се съгласява да сключи мир с гърците и сфера й на влияние е ограничена.[7]
Въпреки формалното равенство на всички членове на съюза, постепенно Атина поема първенството и през 454 пр.н.е. управляващият я стратег Перикъл пренася хазната там.
Атина е начело на командването на федеративните войски и флота и взема инициативата в свои ръце, като нерядко използва надмощието си срещу недоволни съюзници. Първи островите Наксос и Тасос правят опит да напуснат съюза, но са подчинени. По-късно въстават жителите на Митилена от Лесбос през 428 – 7 г. пр.н.е., които с помощта на Спарта и Беотия започват приготовления да се откъснат от опеката на Атина. Известени за бунта, атиняните изпращат 40 триери срещу града и блокират пристанищата му. Митилена се предава, заплашена от глад, и жителите ѝ са наказани жестоко.[7]. Особено фрапиращи са събитията на остров Егина, който е насила присъединен към съюза.
Делоският съюз престава да съществува през 404 пр.н.е. след поражението на Атина в Пелопонеските войни.
Съюзни полиси[редактиране | редактиране на кода]
В съюза членуват предимно крайбрежни и намиращи се на острови градове и прилежащите им територии. По различно време в него влизат между 150 и 330 морски полиса[7]. Съюзът включва гръцки градове от йонийското и еолийското малоазиатско крайбрежие, Цикладските острови, Беломорието при Тракия и Македония, Хелеспонт и Пропонтида, както и черноморски гръцки колонии. Някои по-известни членове са Древна Атина, Византион, островите Егина, Тасос, Лесбос, Хиос, Самос, Наксос и Парос.
По това време Делоският съюз не е единственото подобно обединение. Древна Спарта и съюзните ѝ полиси отказват да се включат в него и остават в Пелопонеския съюз, но надмощието на Спарта е разклатено, а Атина и Делоският съюз не само се изравняват по положение с нея и сателитите й, но и се стремят към всеобщо надмощие[1].
Годишен трибут[редактиране | редактиране на кода]
Членовете на съюза са длъжни да плащат трибут – ежегодна вноска, наречена симахикос форос за построяване и поддръжка на обща флота. Той е определян съобразно богатството на участващите полиси, групирани в 6 окръга, а размерът му се коригира на всеки 4 години. Годишната вноска първоначално е до 460 таланта, определена от атинския политик и военачалник Аристид, един от основателите на съюза, но е увеличена на до 1500 таланта през 425 г. пр.н.е.[7][8]
Общата хазна на съюза се пази на остров Делос в храма на Аполон, а след 454 г. е пренесена в атинския акропол. Епиграфските списъци, които описват селищата, от които се събират годишните вноски на Делоския морски съюз и дължимите суми са важен исторически документ от Класическата епоха [9]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Освен военните победи, функционирането на съюза води и до други, по-дългосрочни последици от икономически и политически характер, като приемането на Атина от другите полиси, като пример за подражание, с нейното демократическо политическо устройство. Освен това членовете на съюза имат възможност да се обръщат към атинските съдилища[7].
Пиратството в Егейско море е неутрализирано, а търговията между полисите се оживява, което се дължи отчасти и на възприемането на атинската сребърна тетрадрахма като обща парична единица и на стандартизирането (уеднаквяването) на мерните единици. Засилват се и културните връзки и се разпространяват идеите на местните философски школи.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368. с. 168 – 9
- ↑ Тукидид. История на Пелопонеската война Кн. І-VIII, кн.1 гл.96 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
Преди това атиняни извършват очищение на Делос и вдигат гробовете на мъртъвците. Според Тукидид според погребалните обичаи и изработката на оръжията, повече от половината му обитатели се оказали карийци, вероятно заселили се там след като Минойската таласокрация унищожава пиратството в домашните на Крит води. - ↑ Свидетелство за такъв съюз към началото на Персийските войни в 480/479 дава Херодот, виж Херодот 7.145.1. За съмненията доколко това е било пълноправен съюз виж Tronson, Adrian. The Hellenic League Of 480 B.C. - Fact Or Ideological Fiction? // ACTA CLASSICA XXXIV. 1991. с. 93-110.
- ↑ Тукидид. История на Пелопонеската война Кн. І-VIII, кн.1 гл.94 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
- ↑ Тукидид. История на Пелопонеската война Кн. І-VIII, кн.1 гл.95 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
- ↑ Тукидид. История на Пелопонеската война Кн. І-VIII, кн.1 гл.96 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
- ↑ а б в г д Cartwright, Mark. Delian_League // 4 март 2016. Посетен на 13 март 2018. (на английски)
- ↑ Hultsch, Friedrich. Griechische und Römische Metrologie [Greek and Roman Metrology]. 2nd. Weidmannsche Buchhandlung, 1882.
Според платежната система, действаща в Древна Атина талантът е равен на около 26 килограма (тежестта на водата, събираща се в една "стандартна" амфора) сребро. - ↑ Шаму 1979, с. 380.