Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк
Информация
Активна 15 октомври 1912 – септември 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Щаб 11 септември 1915 – октомври 1918
Рота от 58-и пехотен полк на Маркови кули, 1916 г.
Офицери от 58-и пехотен полк. Македония, 19161918 г.

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е формиран на 15 октомври 1912 година в Мустафа паша под името Петдесет и осми пехотен полк от първите дружини на 10-о, 16-о и 25 полково окръжие и е подчинен на 11-a пехотна дивизия. [1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът участва заедно с Лейбгвардейския конен полк в превземането на Одрин на 13 март 1913 г. – като лява колона настъпва и превзема Кавказтабия. 58-и пехотен полк (3 дружини) е оставен на гарнизонна служба в Одрин – част от окупационния корпус в Източна Тракия. След края на Междусъюзническата война (1913) през юли 1913 се демобилизира.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът действа и по време на Първата световна война (1915 – 1918), като е формиран на 11 септември 1915 година в Свищов под името 58 пехотен резервен полк от 33 пехотен свищовски и 34 пехотен троянски полкове, и влиза в състава на 3-та бригада от 9 пехотна плевенска дивизия.[1][2]

58-и пехотен полк в състава на 1 бригада[3] на Трета пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Никола Рибаров, участва в Леринската операция през август 1916 г.

През октомври и ноември 1916 г., полкът под командването на подполковник Тороманов участва в първите сражения в завоя на река Черна.

В периода 1 януари16 март 1917 командир на 58-и пехотен полк е Петър Мидилев.[4]

58-и пехотен полк, заедно с 17-и, 33-и и 34-и пехотни полкове и Девети артилерийски полк участва в боевете при Дойран. На 24 юни 1918 г. в е свален с артилерийски огън наблюдателен английски самолет, който пада в телените мрежи на главната позиция на 58-и полк. На височините северно над Дойранското езеро (септември 1918 г.) се отличава левофланговата дружина на майор Гечев.[1] На малък хълм, 3 – 4 км от Дойран, се намира полковото гробище на загинали при настъплението през 1915 г. войници от 58-и пехотен полк. Там е бил погребан полковник Коста Каварналиев, а през 1918 г. тук Девета пехотна Плевенска дивизия изгражда в негова чест внушителен паметник, който е разрушен в 1945 г.

До село Цапари близо до град Битоля са погребани 207 войника от 58 полк, както и от Трети пехотен бдински полк, Петнадесети пехотен ломски полк, Шестнадесети пехотен ловчански полк, Петдесет и първи пехотен полк, Петдесет и пети пехотен полк, Петдесет и осми пехотен плевенски полк, Първи планински артилерийски полк, Дванадести артилерийски полк, Деветнадесети артилерийски полк и 6-а Пионерна дружина. Мраморните паметници над гробовете на седемте офицери в двора на църквата „Свети Георги“ (един от тях е на подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов от 2-ра рота на 58-и пехотен полк) са единствените останали български офицерски паметници в днешната Северна Македония. През 1970-те години войнишките кръстове и единият от скромните паметници на войнишкото гробище са заличени с багер, но гробовете остават непокътнати. [2] Гробището е обновено през 2006 г. със съдействието на президента Георги Първанов и посланика на Република България в Македония генерал Михо Михов.[5].

За проявени бойни отличия във водените от полка боеве са наградени 293 души. [6]

През октомври 1918 година полкът е демобилизиран и разформирован, като кадрите от полка се връщат в 33-ти пехотен свищовски и 34-и пехотен троянски полкове.[1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 45
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 4189
Коне: 375 Обикновени коли: 46
Товарни: 195
Специални: 3
Пушки и карабини: 3290
Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) на 23 юли 1941 година в Гюмюрджина е формиран т.н. Гюмюрджински полк, който се състои от щаб на полка, Гюмюрджинска и Ксантийска пехотни дружини, Конен дивизион, Дедеагачка батарея и полково домакинство. Към полка се е числял и 21-ви граничен участък.[6] Влиза в състава на 16-а пехотна дивизия. През март 1942 година е преименувана на 58-и пехотен гюмюрджински полк. Взема участие във втората фаза на заключителният етап на войната. За проявени героизъм и безстрашие при водените боеве с Военен орден „За храброст“ са наградени 22 офицера и 154 войника. На 11 юли 1945 година полкът е демобилизиран и през септември е разформирован.[1]

Гробовете на падналите се намират на българското военно гробище в гр. Харкан, Южна Унгария, на около 8 км северно от река Драва.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петдесет и осми пехотен полк (15 октомври 1912 – юли 1913)
  • Петдесет и осми пехотен резервен полк (11 септември 1915 – октомври 1918)
  • Гюмюрджински полк (23 юли 1941 – март 1942)
  • Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (март 1942 – септември 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Стефан Панайотов Балканска война
2. Подполковник Стоян Тороманов 1915 – 1 януари 1917
3. Подполковник Петър Мидилев 1 януари 1917 – 16 март 1917
4. Подполковник Гаврил Личев Първа световна война
Подполковник Васил Любенов 1941
Подполковник Благой Златанов 1944
Подполковник Димитър Тодоров 1944 – 1945

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 81
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. Дошкинов, П., Есенното сражение на Македонския боенъ театъръ – 1916 г., София, 1948, стр. 56
  4. forum.boinaslava.net
  5. www.focus-news.net
  6. а б ДВИА, ф. 365, История на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]