Михо Михов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михо Михов
български офицер и дипломат
Роден

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Михо Димитров Михов е български офицер и дипломат, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михо Михов е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, област Габрово.

Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „Летец пилот“ през 1972, през 1980 г. – Военната академия „Г. С. Раковски“ в София, специалност „Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка“, през 1988 г. – Генерал-щабната академия в Москва.

Като военен изпълнява длъжностите:

  • инструктор летец, заместник-командир на звено в авиобаза Каменец (1972 – 1974 г.);
  • зам.-командир (1974 – 1978 г.) и командир на ескадрила в авиобаза Каменец (1980 – 1981 г.);
  • зам.-командир (1981 – 1982 г.) и командир на авиационен полк (1982 – 1986 г.);
  • служи в ГЩ на Българската армия (1986 – 1988 г.);
  • зам.-командир по летателната част на десети смесен авиационен корпус (1988 – 1990 г.);
  • командир е на втора дивизия ПВО (1990 – 1992 г.); През 1991 г. е произведен в първи генералски чин - генерал-майор
  • началник е на Главния щаб и командващ Военновъздушни сили (1992 – 1997 г.) като е повишен в двузвездно звание генерал-лейтенант през 1992 г, и на 19 август 1996 г. е преназначен от длъжността командващ на Военновъздушните сили и назначен за началник на Главния щаб на Военновъздушните сили и командващ Военновъздушните сили, считано от 1 септември 1996 г.[1]
  • началник на Генералния щаб (1997 – 2002 г.) - на 11 юни 1997 г. е освободен от длъжността началник на Гл. щаб на ВВС и командващ на ВВС, назначен за началник на ГЩ на Българската армия и удостоен с тризвездното висше военно звание генерал-полковник.[2]

На 11 юни 2000 г. срокът за назначаване на ген. Михов на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия е удължен с 2 години.[3][4]

На 7 юли 2000 г. е повишен с четвърта генералска звезда, и удостоен с висше военно звание генерал.[5]

На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия и назначен за съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната.[6] На 7 юни 2002 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за активното му участие в извършването на военната реформа, за дългогодишна безупречна служба в Българската армия и във връзка с изтичането на мандата му като началник на Генералния щаб на Българската армия.[7]

На последната си военна длъжност съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност[8] Георги Първанов служи от 7 юни 2002 г. до 30 март 2005 г. когато е освободен от длъжността, а на 15 април 2005 г. и преминава в резерва като запасен.

о.з. генерал Михов е посланик на България в Република Македония от 2005 до 2009 г. През 2008, по случай 90 години от края на Първата световна война, заедно с граждански организации от България и Македония организира поход Охрид – Дойран, който проследява позициите на българската армия по Солунския фронт.[9][10]

На парламентарните избори през 2009 г. той е мажоритарен и пропорционален кандидат на Коалиция за България в Габровския избирателен район, но не е избран за депутат.[11]

Снет на 1 февруари 2012 г. от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г.

Един от учредителите и деец на движение 2012 – 2013 година, от 2014 г партия Алтернатива за българско възраждане, на бившия президент Георги Първанов

Народен представител от партия Алтернатива за българско възраждане и председател на комисията по отбрана 2014 – 2017 година. Впоследствие партията не е парламентарно представена.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Лейтенант – 2 септември 1972
  • Старши лейтенант – 12 септември 1975
  • Капитан – 20 септември 1979
  • Майор – 5 август 1982
  • Подполковник – 8 септември 1987
  • Полковник – 10 май 1990
  • Генерал-майор – 17 август 1991
  • Генерал-лейтенант – 31 август 1992
  • Генерал-полковник – 11 юни 1997[12]
  • Генерал (7 юли 2000)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 291 от 19 август 1996 г., ДВ бр. 75/1996
  2. [Указ № 222 от 11 юни 1997 г., ДВ бр. 48/1997]
  3. УКАЗ № 162 ОТ 12.06.2000 Г. ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА СРОКА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИХО ДИМИТРОВ МИХОВ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
  4. УКАЗ № 162 ОТ 12.06.2000 Г. ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА СРОКА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИХО ДИМИТРОВ МИХОВ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
  5. КАЗ № 187 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК МИХО ДИМИТРОВ МИХОВ – НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ“
  6. УКАЗ № 188 ОТ 06.06.2002 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ МИХО ДИМИТРОВ МИХОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА СЪВЕТНИК НА ВЪРХОВНИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ВОЕННАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА
  7. УКАЗ № 226 ОТ 07.06.2002 Г. ЗА НАГРАЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ МИХО ДИМИТРОВ МИХОВ С ОРДЕН „СТАРА ПЛАНИНА“ ПЪРВА СТЕПЕН С МЕЧОВЕ
  8. Указ № 52 за освобождаване на генерал Михо Димитров Михов от длъжността съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност
  9. Планински марш „Охрид-Дойран“. списание „България Македония“, бр. 4 – 5, 2008.
  10. Интервю с ген. Михов. Информационна агенция „Фокус“, 22 януари 2011.
  11. Парламентарни избори 2009, Централна избирателна комисия
  12. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 351
Цветан Тотомиров началник на Генералния щаб (11 юни 1997 – 11 юни 2002) Никола Колев