Тридесет и трети пехотен свищовски полк
| Тридесет и трети пехотен свищовски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 4 февруари 1900 – 8 юли 1919 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Бойни командири | Полк. Константин Попов (ПСВ) Ген. Тодор Нейков (ПСВ) |
Тридесет и трети пехотен свищовски полк е български пехотен полк, през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).[1]
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Тридесет и трети пехотен свищовски полк е формиран в Русе под името Девети пехотен резервен полк на 4 февруари 1900 съгласно указ № 9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 33-ти пехотен свищовски полк. Установява се на гарнизон в Свищов.[2]
На 17 септември 1912 от състава на 33-ти и 34-ти полк се формира 54-ти пехотен полк.[3]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Участва в обсадата на Одринската крепост. Отделно от това се сражава при село Кемал, Чаталджа, форта Каракол Нокта, Сиври Кая и други. По това време носи бойното знаме, което е предвидено за пета опълченска дружина от Руско-турската война от 1877 – 1878.
По време на Междусъюзническата война (1913) успява да завземе прохода „Св. Никола“, върховете Ощра и Копатник. Полкът воюва в състава на Самоковски отряд. Между 25 и 28 май 1913 полка заедно с Тридесет и четвърти пехотен троянски полк се разбунтува и е прехвърлен от Чаталджа на гара Бойчиновци.
На 11 септември 1915 от състава на 33-ти и 34-ти полк се формира 58-и пехотен резервен полк.[3]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия.[3]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 51 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5157 |
Коне: 475 Волове: 20 |
Обикновени коли: 79 Товарни коли: 252 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4560 Картечници: 4 |
През 1915 година полкът се сражава при Черни връх, Селачка, Извор, Дряновец, Върбица, Боровац, Преконоге, Скирача и Орлеан, върховете Грамада, Магашка Чуса и други. От 1916 води боеве при Петорак-Арменохор, Кенали, Меджедли, Негочане.
На 8 юли 1919 година полкът е разформирован, а от частите на полка се създава трета дружина на 4-ти пехотен плевенски полк. На 5 юни 1937 името на полка е дадено на 2-ри пехотен искърски полк. [2]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Девети пехотен резервен полк (4 февруари 1900 – 29 декември 1903)
- Тридесет и трети пехотен свищовски полк (29 декември 1903 – 8 юли 1919)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Иван Златанов | |
| Полковник | Манол Чакъров | през Балканските войни, до 5 май 1914 | |
| Подполковник | Константин Попов | 1914 – 1917 | |
| Полковник | Тодор Нейков | от 1917 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДВИА, ф. 350, История на фондообразувателя
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 57
- ↑ а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
