Тридесет и трети пехотен свищовски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тридесет и трети пехотен свищовски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 4 февруари 1900 – 8 юли 1919
Държава България
Тип Пехотен полк
Бойни
командири
Полк. Константин Попов (ПСВ)
Ген. Тодор Нейков (ПСВ)

Тридесет и трети пехотен свищовски полк е български пехотен полк, през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).[1]

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и трети пехотен свищовски полк е формиран в Русе под името Девети пехотен резервен полк на 4 февруари 1900 съгласно указ № 9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 33 пехотен свищовски полк. Установява се на гарнизон в Свищов.[2]

На 17 септември 1912 от състава на 33 и 34 полк се формира 54 пехотен полк.[3]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в обсадата на Одринската крепост. Отделно от това се сражава при село Кемал, Чаталджа, форта Каракол Нокта, Сиври Кая и други. По това време носи бойното знаме, което е предвидено за пета опълченска дружина от Руско-турската война от 1877 – 1878.

По време на Междусъюзническата война (1913) успява да завземе прохода „Св. Никола“, върховете Ощра и Копатник. Полкът воюва в състава на Самоковски отряд. Между 25 и 28 май 1913 полка заедно с Тридесет и четвърти пехотен троянски полк се разбунтува и е прехвърлен от Чаталджа на гара Бойчиновци.

На 11 септември 1915 от състава на 33 и 34 полк се формира 58 пехотен резервен полк.[3]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 9 пехотна плевенска дивизия.[3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 51
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5157
Коне: 475
Волове: 20
Обикновени коли: 79
Товарни коли: 252
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4560
Картечници: 4

През 1915 година полкът се сражава при Черни връх, Селачка, Извор, Дряновец, Върбица, Боровац, Преконоге, Скирача и Орлеан, върховете Грамада, Магашка Чуса и други. От 1916 води боеве при Петорак-Арменохор, Кенали, Меджедли, Негочане.

На 8 юли 1919 година полкът е разформирован, а от частите на полка се създава трета дружина на 4 пехотен плевенски полк. На 5 юни 1937 името на полка е дадено на 2-ри пехотен искърски полк. [2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Девети пехотен резервен полк (4 февруари 1900 – 29 декември 1903)
  • Тридесет и трети пехотен свищовски полк (29 декември 1903 – 8 юли 1919)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Иван Златанов
Полковник Манол Чакъров през Балканските войни, до 5 май 1914
Подполковник Константин Попов 1914 – 1917
Полковник Тодор Нейков от 1917

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 350, История на фондообразувателя
  2. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 57
  3. а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]