Кемал
Тази статия е за селото в Турция. За османския политик вижте Али Кемал.
| Кемал Kemalköy | |
| — село — | |
  Кемал  Кемал | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 99 m |
| Население | 1557 души (2000) |
Кемал (на турски: Kemalköy) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Одрин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира северозападно от Одрин близо до границата с България.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Кемал е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кемал (Kemal) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 50 домакинства и 232 жители българи.[1] В българското училище в Кемал в 1888 - 1900 година преподава Ангел Чалъков.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 65 български екзархийски семейства или 292 души.[3]
Българското население на Кемал се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Кемал
Бели Мозов Линов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война на 16 октомври 1912 година[4]- Ванко Дончев Манджуков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война на 16 октомври 1912 година[5]
- Георги Цанков Тонев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Балканската война на 16 октомври 1912 година[6]
- Марин Георгиев Баулов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Балканската война на 16 октомври 1912 година[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 20-21.
- ↑ Диамандиев, Ангел. Ангелъ Керезовъ Чалъковъ - единъ отъ забравенитѣ // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 12.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 4
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 122
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 13