Ангел Чалъков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Чалъков
български раволюционер

Роден
1865 г.
Починал
11 март 1901 г. (36 г.)

Ангел Керезов Чалъков с псевдоним Райчев[1] е български революционер, задграничен пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чалъков е роден в 1865 година в Мустафапаша, тогава в Османската империя. Завършва основно образование и втори прогимназиален клас в родния си град и става учител. От 1883 до 1887 година учителства в Ново село, Одринско, после две години в село Кемал, после в Узункюприйско и от 1891 до 1893 година в Димотика, един от центровете на гърцизма в Тракия. В 1894 година става учител в родния си град.

Влиза във ВМОРО веднага след основаването на организацията в 1894 година и става член на революционния комитет в Свиленград. В 1897 година, преследван от властите, емигрира в България и от 1898 до 1899 година е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в село Хебибчево, Хасковско, днес град Любимец, като организира изпращането на чети, куриери и други. В 1900 година е делегат на Харманлийското дружество на Седмия македонски конгрес.[4]

Умира от туберкулоза в 1901 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  2. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 11-12.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 185.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
     Портал „Македония“         Портал „Македония