Направо към съдържанието

Константин Попов (полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Попов.

Константин Попов
български офицер от пехотата
Роден
Константин Димитров Попов
Починал
5 октомври 1918 г. (49 г.)

Учил вНационален военен университет

Константин Димитров Попов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 4-ти пехотен плевенски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33-ти пехотен свищовски полк и командир на 1-ва бригада от 10 пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Константин Попов е роден на 4 ноември 1868 г. в с. Писанец, Османска империя. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 7 преславски полк, след което се завръща във Военното училище, достига до звание младши портупей юнкер. На 27 април 1887 г. завършва в 8 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище под № 37, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 5 пехотен дунавски полк.[1] Служи в 17 пехотен доростолски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. капитан Попов е командир на рота от 10 резервен полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. служи като помощник-командир на 3-ти пехотен бдински полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на 4-то полково военно окръжие.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Попов командва 4-ти пехотен плевенски полк. През 1914 година подполковник Константин Попов, който до това време е помощник-командир на 17 пехотен доростолски на Негово Императорско Височество Великия Княз Владимир Александрович полк е назначен за командир на 33-ти пехотен свищовски полк.[2]

През на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е командир на 33-ти пехотен свищовски полк, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.[3] По-късно поема командването на 1-ва бригада от 10 пехотна беломорска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[4] Самоубива се през 1918 година.

Полковник Константин Попов е женен и има 4 деца.

  1. Марков, приложение 4
  2. в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108 – 109
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 138 – 139