Пети пехотен дунавски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пети пехотен дунавски
на Н.Кр.В. херцог Роберт Пармски полк
Monument of 5th Danube Infantry Regiment.jpg
Паметник в чест на падналите воини от полка през Сръбско-българската война (1885)
Информация
Шеф херцог Роберт Пармски (1894 – 1908)
Активна 12 октомври 1884 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Русе
Годишнини 7 ноември - победата при Сливница
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Васил Кутинчев
Ген. Пантелей Киселов
Ген. Андрей Блъсков
Паметна плоча в чест на загиналите офицери и войници в боевете при Врабча и Трън
Паметник на мл. подофицер Иван Табаков под връх Яребична, Македония

Пети пехотен дунавски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Пети пехотен дунавски полк е формиран под името Пети пеши дунавски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. с щаб в Русе. Формирането на полка става в резултат на общото преустройство на българската пехота, предприето от министъра на войната княз генерал Михаил Кантакузин. Основа за окомплектоването на полка са формираните веднага след Освобождението 1878 г., дружини от Българската земска войска. Това са Шуменска №19 пеша дружина, Русчушка №23 пеша дружина и Силистренска №24 пеша дружина.[1] . Същите се преобразуват съответно в 1-ва, 2-ра и 3-та дружини от мирновременния състав на полка (4-та дружина е във военновременния щат).
За първи командир на полка с Височайша заповед №67/12.10.1884 г. е назначен офицерът от руската войска подполковник Феодоров. До обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г.висшият команден състав на полка се състои от руски офицери, които са изтеглени след тази дата от Руското правителство. Низшият команден състав се състои от български офицери, които са завършили Военното училище в София или Одеското военно училище. На 14 септември 1885 г. в изпълнение на нареждането за изтеглянето на руските офицери от подполковник Феодоров е обявена заповед №257 за назначението на българските офицери. От 6 януари 1894 до 1908 г. полка е под шефството на Негово кралско височество херцог Роберт Пармски, баща на княгиня Мария Луиза, като започнал да се именува 5-ти пехотен Дунавски на Н. Кр. Височество херцог Робърт Пармски полк. Във войните за обединение 1912 – 1918 година полкът участва в състава на първа бригада на 5 пехотна дунавска дивизия.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на мобилизацията на 15 септември по заповед на новоназначения Министър на войната капитан Никифоров полка получава задача да се отправи към турската граница с район на съсредоточаване гр. Ямбол. След 8-дневен преход полкът се установява в града, като се присъединява към Ямболския отряд с цел отбиването на евентуално нападение от страна на Турция. След изясняване намеренията на Турция за неучастие в бойни действия и в предвид продължаващото струпване на сръбски войски до Българската граница на 12 октомври 1885 г полкът получава заповед да се предислоцира по ж.п.линията до София. При пристигането си в София на 14 октомври 1-ва и 2-ра дружина на полка са включени в състава на Сливнишкия отряд, а 3-та и 4-та дружини в състава на Трънския отряд.
През Сръбско-българската война (1885) полкът е под командването на капитан Андрей Блъсков и влиза в състава на Западния корпус. След раняването на капитан Блъсков, командването на полка се поема от капитан Васил Кутинчев. Участва в боя при с.Врабча (3 и 4 ноември), в боевете при Сливница (5 - 7 ноември), в боя при Драгоман (10 ноември) в състава на колоната на майор Петко Стоянов, в боевете при Цариброд (11 - 12 ноември), в боевете при Пирот (14 - 15 ноември) и в защитата на Видинската крепост (12-16 ноември).

В 7-ма рота на полка служи по-малкият брат на поета Христо Ботев и на бъдещият генерал-лейтенант Кирил Ботев - портупей-юнкер Боян Ботев, който бива ранен в боевете при Сливница и по-късно умира от раните си. Посмъртно е произведен в чин подпоручик.

През тази война загиват четирима офицери от полка: подпоручик Георги Ангелов, подпоручик Иван Бобев, подпоручик Боян Ботев и подпоручик Костадин Халачев, и са убити 55 войници. Ранени са 8 офицери и 456 войници, а при защитата на Видинската крепост от 5-та запасна дружина на полка загиват 1 офицер и 10 войници, 27 войници са ранени.

В периода 6 януари 1894 – 1908 година полкът е под шефството на Негово Кралско Височество херцог Роберт Пармски, баща на княгиня Мария Луиза.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се командва от полковник Иван Петров и като част от Пета пехотна дунавска дивизия влиза в състава на Трета българска армия. Воюва при Лозенград, Бунархисар и Одрин.

Битките на полка в Балканската война са описани в книгата на Н.Лазаровъ "Дивните Дунавци", изд. 1928,

Книгата "Дивните Дунавци"

През Междусъюзническата война (1913) полкът първоначално е в състава на Първа българска армия, а от 22 юни – пак в Трета българска армия. Воюва на софийско-нишкото оперативно направление срещу Втора сръбска армия. До 12 юли излиза на линията вр. Стрешер – вр. Бели камък – Иванова могила.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия, Втора армия.[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини : 53
Картечни роти: 1
Офицери: 62
Чиновници: 5
Подофицери и войници: 5192
Коне: 430 Обикновени коли: 52
Товарни коли: 261
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4190
Картечници: 4

Води сражения срещу сърбите при Страцин, Куманово и Гниляне. Полкът участва в тежките боеве срещу войските на Антантата при Криволак, завоя на р. Черна, Добро поле, Яребична и др.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 18 ноември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Пета пехотна дунавска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 5-а пехотна дунавска дружина и 14-а русенска жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина.[3]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът влиза в състава на 5 пехотна дунавска дивизия и се командва от полковник Васил Тодоров. През 1941, 1943 и 1944 е на Прикриващия фронт. Взема участие в боевете за Царево село, Щип, Велес, Пехчево, Берово, връх Буковик и др. През войната полка дава 113 жертви. В състава му е включена и Севлиевската гвардейска рота състояща се от 187 души.

В памет на падналите в Сръбско-българската война войници и офицери от Пети пехотен дунавски полк, на някогашния Александровски площад в Русе, където в началото на миналия век са ставали войсковите паради, е издигнат паметник.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пети пеши дунавски полк (1884 – 6 януари 1894)
  • Пети пехотен дунавски на Н.Кр.В. херцог Роберт Пармски полк (6 януари 1894 – 1908)
  • Пети пехотен дунавски полк (1908 – 18 ноември 1920)
  • Пета пехотна дунавска дружина (18 ноември 1920 – 1928)
  • Пети пехотен дунавски полк (1928 – 1 януари 1951)
  • 11 стрелкови полк (1 януари 1951 – 1 януари 1952)
  • 11 запасен стрелкови полк (1 януари 1952 – 30 май 1952)
  • 11 отделен запасен стрелкови полк (1 юни 1952 – 31 декември 1954)

Полкът е разформирован на основание строго секретно разпореждане №00270/10.11.1954 г. на Началника на ГЩ, считано от 1.01.1955 г.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Петър Федоров 12 октомври 1884 – 13 септември 1885
2. Капитан Андрей Блъсков от 13 септември 1885
3. Капитан Васил Кутинчев 5 ноември 1885 – 15 ноември 1885 (временно)
4. Капитан Христо Драндаревски 29 септември 1886 – 18 ноември 1888
5. Майор Георги Мечконев 18 февруари 1888 – 6 март 1890
6. Подполковник Атанас Данев 16 ноември 1890 – 11 март 1900
7. Подполковник Димо Радев 12 март 1900 – 14 декември 1900
8. Полковник Димитър Фиков 15 декември 1900 – 18 януари 1904
9. Полковник Гиньо Кърджиев 09 февруари 1904 – 13 май 1906
10. Полковник Янко Кинтишев 14 януари 1906 – 21 април 1907
11. Подполковник Марин Касъров 22 април 1907 – 9 ноември 1907
12. Полковник Иван Златанов 10 ноември 1907 – 8 декември 1909
13. Полковник Пантелей Киселов 9 декември 1909 – 2 март 1912
14. Полковник Иван Петров 8 март 1912 – 18 октомври 1912 (убит)
15. Полковник Тодор Динолов 18 октомври 1912 – 13 декември 1912
16. Полковник Коста Каварналиев 14 декември 1912 – 16 януари 1913
17. Полковник Петър Ханджиев 4 август 1913 – 14 септември 1915
18. Подполковник Никола Илиев 14 септември 1915 – 30 април 1916
19. Подполковник Михаил Каридов 1 май 1916 – 11 април 1917
20. Подполковник Иван Кабакчиев 16 април 1917 – 12 април 1918
21. Подполковник Петър Попиванов 13 април 1918 – 19 ноември 1918
22. Полковник Илия Карамаждраков 19 ноември 1918 – 3 август 1919
23. Полковник Христо Рачев 1 септември 1919 – 31 март 1920
24. Полковник Георги Дяков 20 май 1920 – 16 декември 1920
25. Майор Иван Данев 17 декември 1920 – 31 август 1921
26. Подполковник Иван Халачев 1 септември 1921 – 10 февруари 1923
27. Подполковник Александър Пенев 11 февруари 1923 – 8 април 1924
28. Подполковник Стефан Йонов 16 април 1924 – 31 януари 1928
29. Полковник Никола Михайлов 1 февруари 1928 – 13 юли 1928
30. Полковник Тодор Ненов 14 юли 1928 – 16 април 1930
31. Полковник Никола Маринополски 16 април 1930 – 30 май 1934
32. Полковник Христо Арабов 1 април 1934 – 24 април 1935
33. Подполковник Михаил Робев 25 април 1935 – 16 ноември 1935
34. Подполковник Станчо Станчев 21 ноември 1935 – 25 март 1938
35. Подполковник Константин Сърнев 25 март 1938 – 1 август 1941
36. Подполковник Васил Тодоров 1 август 1941 – 8 януари 1945
37. Полковник Георги Й. Лисицов 15 януари 1945 – 17 септември 1945
38. Полковник Георги Георгиев 22 септември 1945 – 20 юли 1946
39. Подполковник Йордан Месаров 21 юли 1946 – 20 октомври 1946 /вр. изп./
40. Полковник Атанас Ап. Русев 21 октомври 1946 – 30 юни 1947
41. Подполковник Владимир Минев 1 юли 1947 – 6 декември 1947
42.
43. Полковник Никола Сарачев 31 януари 1949 – 1 януари 1952
44. Майор Велико П. Великов 1 януари 1952 – 31 декември 1954

Други командири: Сава Петров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 186
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 24-25

Източници[редактиране | редактиране на кода]