Михаил Каридов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Каридов
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
1950 г. (75 г.)

Образование Академия на Генералния щаб
Национален военен университет

Михаил Янков Каридов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, старши адютант в щаба на 7 пехотна рилска дивизия и началник на Оперативната секция на същата дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 5 пехотна дунавска дивизия и началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Каридов е роден на 16 февруари 1874 г. в Пловдив, Османска империя. През 1896 г. завършва в 17 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен е чин подпоручик. От 15 ноември 1900 г. е поручик, от 1905 – капитан, а на 4 септември 1910 е произведен в чин майор. Завършва Генералщабната академия в Русия. През 1911 г. е назначен за старши адютант в щаба на 7 пехотна рилска дивизия.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Каридов продължава службата си като старши адютант в дивизията и е началник на Оперативната секция в щаба на същата дивизия[1]. За участието си във войните е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас. След войните, на 15 ноември 1914 г. е произведен в чин подполковник, а в навечерието на войната служи временно като началник на мобилизационната секция в Щаба на армията.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Каридов първоначално е началник-щаб на 5 пехотна дунавска дивизия, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, а орденския съвет намира, че може да бъде награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата[2]. За същата служба през 1917 г. съгласно заповед № 905 по Действащата армия е награден и с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3]

След това Каридов е началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, като през 1921 г. за тази служба със заповед №355 по Министерството на войната е потвърдена наградата му с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата.[4] В периода 1 май 1916 – 11 април 1917 служи като командир на 5 пехотен дунавски полк. На 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник. Служи като началник на Школата за пехотни подофицери в Ниш. По-късно служи в 1-ва бърза дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и като началник на 3-та пехотна балканска дивизия. През октомври 1919 е избран за председател на Военния съюз.[5] Уволнен е от служба през 1920 година.

През 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. Умира през 1950 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[6]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Михаил Каридов е женен и има 4 деца. Брат е на капитан Георги Каридов.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списание „Минало“, том 13, ЕООД „Юруков“, 2006, с. 66
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 119 – 120
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 349
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 147 – 148
  5. Дичев, Борислав. Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин. София, Захарий Стоянов, 2003. с. 231.
  6. София Помни – Карта на Централния гробищен парк на град София, парцел № 08

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България