Михаил Каридов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Каридов
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
1950 г. (75 г.)

Михаил Янков Каридов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, старши адютант в щаба на 7 пехотна рилска дивизия и началник на Оперативната секция на същата дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 5 пехотна дунавска дивизия и началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Каридов е роден на 16 февруари 1874 г. в Пловдив, Османска империя. През 1896 г. завършва в 17 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен е чин подпоручик. От 15 ноември 1900 г. е поручик, от 1905 – капитан, а на 4 септември 1910 е произведен в чин майор. Завършва Генералщабната академия в Русия. През 1911 г. е назначен за старши адютант в щаба на 7 пехотна рилска дивизия.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Каридов продължава службата си като старши адютант в дивизията и е началник на Оперативната секция в щаба на същата дивизия[1]. За участието си във войните е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас. След войните, на 15 ноември 1914 г. е произведен в чин подполковник, а в навечерието на войната служи временно като началник на мобилизационната секция в Щаба на армията.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Каридов първоначално е началник-щаб на 5 пехотна дунавска дивизия, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, а орденския съвет намира, че може да бъде награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата[2]. За същата служба през 1917 г. съгласно заповед № 905 по Действащата армия е награден и с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3]

След това Каридов е началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, като през 1921 г. за тази служба със заповед №355 по Министерството на войната е потвърдена наградата му с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата.[4] В периода 1 май 1916 – 11 април 1917 служи като командир на 5 пехотен дунавски полк. На 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник. Служи като началник на Школата за пехотни подофицери в Ниш. По-късно служи в 1-ва бърза дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и като началник на 3-та пехотна балканска дивизия. През октомври 1919 е избран за председател на Военния съюз.[5] Уволнен е от служба през 1920 година.

През 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. Умира през 1950 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[6]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Михаил Каридов е женен и има 4 деца. Брат е на капитан Георги Каридов.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списание „Минало“, том 13, ЕООД „Юруков“, 2006, с. 66
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 119 – 120
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 349
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 147 – 148
  5. Дичев, Борислав. Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин. София, Захарий Стоянов, 2003. с. 231.
  6. София Помни – Карта на Централния гробищен парк на град София, парцел № 08

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България