Втори планински артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втори планински артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1899 – 1918
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Самоков

Втори планински артилерийски полк е български планински артилерийски полк, формиран през 1899 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е формиран на 18 февруари 1899 г. в Самоков, под името Второ планинско артилерийско отделение и влиза в състава на Планински артилерийски полк. На 26 май 1904 г. полкът заминава за Враца, където е до октомври 1907 г., след което се установява на гарнизон в Брезник. На 1 януари 1911 г. е реорганизирано в полк и преименувано на Втори планински артилерийски полк. На 24 септември 1912 г. се установява в Дупница.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) в състава на 7 пехотна рилска дивизия. Състои се от Щаб на полка, 1-во скорострелно отделение (1-ва, 2-ра и 3-та батареи), 2-ро скорострелно отделение (4, 5 и 6 батарея) и 3-то скорострелно отделение (7, 8 и 9 батарея). Четвърто скорострелно отделение (10, 11 и 12 батарея) влизат в състав на Родопския отряд. Отделенията влизащи в състава на 7 пехотна дивизия към 5 октомври 1912 г. имат 40 офицери (от които 7 лекари), 2 чиновника и 3815 подофицера и войника, имат 120 яздитни, 1531 товарни коне с 1531 самара и 12 вола с 6 волски коли. Въоръжението включва 360 пушки и карабини, 120 саби и 36 планински скорострелни оръдия.[2]

Полкът взема участие в Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). През октомври 1918 г. е разформиран.[3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Второ планинско артилерийско отделение (18 февруари 1899 – 1 януари 1911)
  • Второ планински артилерийски полк (1 януари 1911 – октомври 1918)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 531, История на фондообразувателя
  2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница, стр. 254 – 255
  3. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 215 – 216 (Цит: ЦВА, ф. 351, а. е. 180)

Източници[редактиране | редактиране на кода]