Петдесет и първи пехотен вардарски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петдесет и първи пехотен вардарски полк
Командирът на 51-ви пехотен полк полковник Марин Узунов със своя щаб по време на Балканската война (1912 – 1913)
Информация
Активна17 септември 1912 – 10 август 1913
11 септември 1915 – 1919
1941, 1943 – 20 септември 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Петдесет и първи пехотен вардарски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 17 септември 1912 година, когато в Хасково в четиридружинен състав се формира Петдесет и първи пехотен полк.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е формиран във връзка с избухването на Балканската война (1912 – 1913), като влиза в състава на 1-ва бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия. Тръгва на поход на 25 септември 1912 година, а през март 1913 г. е при Одринската крепост. Участва в боевете на 11 – 13 март 1913 г. и дава много жертви при щурма на крепостта. Участва и в Междусъюзническата война (1913), след края на която през август се завръща в Хасково, демобилизират се запасните чинове, а действащите се превеждат в 10 пехотен родопски полк. Окончателно е разформиран на 10 август 1913 е.[1][2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е формиран отново във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 г. във Видин под името Петдесет и първи пехотен резервен полк и влиза в състава на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия. Кадри за полка се вземат от 3-ти пехотен бдински полк и 15 пехотен ломски полк.[2]

При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 47
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 3834
Коне: 342 Обикновени: 42
Товарни: 228
Специални: 3
Пушки и карабини: 3160
Картечници: 4

След края на войната, през 1919 година е демобилизиран и разформирован.[1][3]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран през 1941 и 1943 година, разположен е на гарнизон в Скопие и влиза в състава на 14 пехотна вардарска дивизия. Съгласно оперативна заповед №1 от 17 септември 1944 г. на командира на 14 пехотна вардарска дивизия полкът на 8 септември 1944 г. тръгва от Скопие за Кюстендил. При оттеглянето си за България е обкръжен от германците и обезоръжен. На 20 септември 1944 се завръща в Кюстендил и съгласно заповед №4 от 23 септември 1944 г. на командира на 14 пехотна вардарска дивизия се разформира, като конете и държавното имущество се предават на 49 пехотен полк, разположен около Дупница. До окончателното ликвидиране на полка остава да действа Ликвидационно бюро в Дупница.[1][2]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • По време на Първата световна война в редовете на 51-ви пехотен Вардарски полк е служил бъдещият командир на 36-и пехотен Козлодуйски полк полковник Павел Панов, носител на 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“ от I и II световни войни.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петдесет и първи пехотен полк (17 септември 1912 – 10 август 1913)
  • Петдесет и първи резервен полк (11 септември 1915 – 1919)
  • Петдесет и първи вардарски полк (юни 1941, 1943 – 20 септември 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Марин Узунов Балканска война
2. Подполковник Иван Попов Първа световна война
3. Подполковник Иван Жабински от 1916
4. Подполковник Петър Кръстев Първа световна война
5. Майор Никола Тройчев Първа световна война
6. Подполковник Димитър Главанаков 15 септември 1941 – 25 юни 1942
7. Подполковник Стойно Бачийски 25 юни 1942 – 13 февруари 1944

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]