Петдесет и първи пехотен вардарски полк
| Петдесет и първи пехотен вардарски полк | |
 Командирът на 51-ви пехотен полк полковник Марин Узунов със своя щаб по време на Балканската война (1912 – 1913) | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 17 септември 1912 – 10 август 1913 11 септември 1915 – 1919 1941, 1943 – 20 септември 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Петдесет и първи пехотен вардарски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Историята на полка започва на 17 септември 1912 година, когато в Хасково в четиридружинен състав се формира Петдесет и първи пехотен полк.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът е формиран във връзка с избухването на Балканската война (1912 – 1913), като влиза в състава на 1-ва бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия. Тръгва на поход на 25 септември 1912 година, а през март 1913 г. е при Одринската крепост. Участва в боевете на 11 – 13 март 1913 г. и дава много жертви при щурма на крепостта. Участва и в Междусъюзническата война (1913), след края на която през август се завръща в Хасково, демобилизират се запасните чинове, а действащите се превеждат в 10-и пехотен родопски полк. Окончателно е разформиран на 10 август 1913 е.[1][2]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът е формиран отново във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 г. във Видин под името Петдесет и първи пехотен резервен полк и влиза в състава на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. Кадри за полка се вземат от 3-ти пехотен бдински полк и 15-и пехотен ломски полк.[2]
При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 47 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 3834 |
Коне: 342 | Обикновени: 42 Товарни: 228 Специални: 3 |
Пушки и карабини: 3160 Картечници: 4 |
След края на войната, през 1919 година е демобилизиран и разформирован.[1][3]
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран през 1941 и 1943 година, разположен е на гарнизон в Скопие и влиза в състава на 14-а пехотна вардарска дивизия. Съгласно оперативна заповед №1 от 17 септември 1944 г. на командира на 14-а пехотна вардарска дивизия полкът на 8 септември 1944 г. тръгва от Скопие за Кюстендил. При оттеглянето си за България е обкръжен от германците и обезоръжен. На 20 септември 1944 се завръща в Кюстендил и съгласно заповед №4 от 23 септември 1944 г. на командира на 14-а пехотна вардарска дивизия се разформира, като конете и държавното имущество се предават на 49-и пехотен полк, разположен около Дупница. До окончателното ликвидиране на полка остава да действа Ликвидационно бюро в Дупница.[1][2]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- По време на Първата световна война в редовете на 51-ви пехотен Вардарски полк е служил бъдещият командир на 36-и пехотен Козлодуйски полк полковник Павел Панов, носител на 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“ от I и II световни войни.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Петдесет и първи пехотен полк (17 септември 1912 – 10 август 1913)
- Петдесет и първи резервен полк (11 септември 1915 – 1919)
- Петдесет и първи вардарски полк (юни 1941, 1943 – 20 септември 1944)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Марин Узунов | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Иван Попов | Първа световна война |
| 3. | Подполковник | Иван Жабински | от 1916 |
| 4. | Подполковник | Петър Кръстев | Първа световна война |
| 5. | Майор | Никола Тройчев | Първа световна война |
| 6. | Подполковник | Димитър Главанаков | 15 септември 1941 – 25 юни 1942 |
| 7. | Подполковник | Стойно Бачийски | 25 юни 1942 – 13 февруари 1944 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 75
- ↑ а б в ДВИА, ф. 358, История на фондообразувателя
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
