Стойно Бачийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стойно Бачийски
Полковник
Информация
Служба 1926 – 1944
Прякор Бачийски
Служил на Знаме на Българската армия Българската армия
Командвания Командир на 51-ви пехотен вардарски полк (II СВ)

Роден
Починал
17 май 1949 г. (51 г.)

Стойно Цвятков Спасов (понякога Стойне) е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стойно Бачийски е роден на 1 септември 1897 в Княжево.[1] Произведен е в подпоручик през 1919, в поручик на 30 януари 1923 година, в капитан на на 15 юни 1928 година, в майор на 6 май 1936 година, в подполковник на 6 май 1940 година.[2]

Като офицер от запаса полковник Стойно Бачийски се ползва с доверие пред царския двор. През 1942 – 1943 година е командир на 51-ви пехотен вардарски полк в Скопие и като такъв участва във всички антипартизански акции. По негова заповед са избити 10 комунисти партизани.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Стойно Бачийски е подведен заради дейността си под отговорност пред т. нар. Народен съд, но поради причина, че се е укривал на фронта, делото е спряно.

На 8 март 1948 г., заедно с подполковник Димитър Цветков, се присъединява към четата на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен на 20 март, след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1,4 и 9 от ЗЗНВ. Разстрелян е на 17 май 1949 година в град Горна Джумая. Заровен е в яма в гробищата на града. През 1992 година е посмъртно повишен в чин генерал-майор.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Веселин, „Отличен българин с името Герасим“, СамИздат, второ издание, 2008 г., меки корици, 234 стр., ISBN 9789546170347

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Въпросник за установяване самоличността на полковник Стойно Цветков Бачийски (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 120, л. 313)
  2. Стойно Цветков Бачийски – роден на 1 септември 1897 г., с. (днес квартал на София) Княжево. Произведен както следва – ва 1919 г. в подпоручик, на 30 януари 1923 г. в поручик, на 15 юни 1928 г. в капитан, на 6 май 1936 г. в майор, на 6 май 1940 г. в подполковник. Служил както следва: до 1929 г. в 65-и пехотен полк, 13-и пехотен полк, интендантската дружина на 6-и пехотна дивизия, 15-и пехотен полк, до 1932 г. в 23-и пограничен участък, до 1934 г. в 6-и пехотен полк, през 1935 г. е адютант на Столичното интендантство, през 1936 г. е адютант на 1-ва инспекционна област, до 1938 г. е командир на 23-а погранична рота, от 1940 г. служи в 35-и пехотен полк, от 1942 г. е командир на 51-ви пехотен вардарски полк, уволнен през 1944 г., ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.694, л.398 – 399. Оригинал, машинопис. Публ. в: Котев, Н., Авр. Котева. „Към въпроса за ролята и дейността на военнослужещите от Британските военни мисии в България, в периода 1943 – 1944 г.“ – в сп.“Архивен преглед“, С., 2006, кн. № 3 – 4, с.132 – 134. [1]
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 16
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония