Павел Панов (полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.

Павел Панов
Полковник

Pavel Panov (colonel).jpg

Български военен деец
Герой от Първата и Втората световни войни


Информация
Служба 1915 – 1945
Служил на Знаме на Българската армия Българската армия
Войсково поделение 51-ви пехотен резервен полк (I СВ)
Командвания Командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк (II СВ)
Битки На територията на:
Знаме на Кралство Сърбия Кралство Сърбия (I СВ)
Знаме на Кралство Гърция Кралство Гърция (I СВ)
Знаме на Кралство Югославия Кралство Югославия (II СВ)
Срещу:
Знаме на Кралство Сърбия Кралство Сърбия (I СВ)
Знаме на Третия Райх Нацистка Германия (II СВ)
Отличия 3 ордена „За храброст“ –
Орден „За Храброст“ IV ст. 1 клас, 1945 г.jpg (I СВ) Орден „За Храброст“ IV ст. 1 клас, 1945 г.jpg Орден „За Храброст“ IV ст. 1 клас, 1945 г.jpg (II СВ)
3 ордена „За военна заслуга“ –
Орден «За военна заслуга» V степен (аверс).jpg Орден «За военна заслуга» V степен (аверс).jpg Орден «За военна заслуга» V степен (аверс).jpg (I СВ)

Роден
Починал
10 април 1945 г. (49 г.)

Павел Миков Панов е български офицер (полковник). Командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк през Втората световна война. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“. Убит през 1945 г. от така наречения „Народен съд“, противоконституционен орган на комунистическия режим установен в България след преврата от 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Панов е роден в Галово, Врачанска област на 25 октомври 1895 година. През 1917 година завършва 38-ми випуск на Военното училище в София.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51-ви пехотен резервен полк с командир полковник Иван Жабински, част от 6-та пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия с командири генерал-майор Климент Бояджиев, а по-късно и генерал-майор Димитър Гешов. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Леринска операция, Битолско настъпление. Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден „За храброст“ – 1915 – 1918 и три ордена „За военна заслуга“.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29 пехотна дивизия към 1-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2 пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена „За храброст“, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.

На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения „Народен съд“. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена. На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията.

На 11 септември 1999 г. името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“, който се намира в центъра на София, пред Националния дворец на културата.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Участия в бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Военни назначения[редактиране | редактиране на кода]

След деветосептемврийските промени (1944)[редактиране | редактиране на кода]

След демократичните промени (1989)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 20.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Мешкова, П., Шарланов, Д., „Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд“, София, 1994, Агенция „Демокрация“, ISBN 954-8802-01-5, стр.199 – 201
  • Даскалова, Г., „Без кръст и гроб“, София, в."Про & Анти", бр.14/1995
  • Станилов, В., "Жертвите на „народния“ съд", София, 2006, „Работилница за книжнина“, ISBN 954-8248-47-6, стр.384 – 385

Архиви[редактиране | редактиране на кода]

  • Централен военен архив, ф.85, а.е.350
  • Централен държавен архив, ф.88, оп.2, а.е.140, л.28

Справочници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Александрова, Я., „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945“, София, 1977, „Военно издателство“, Том.2, стр.60
  • Руменин, Р., „Офицерският корпус в България 1878 – 1944“, София, 1996, Издателство на Министерство на отбраната „Св. Георги Победоносец“, Том V, стр.20
  • Косев, М., Попов, В., Илинов, П., Георгиев, Г., Минчев, Ю., „Военното на Негово Височество училище 1878 – 1944“, София, 2001, издателство „Балкани“, ISBN 954-8353-44-X, стр.110 и 129
  • Станилов, В., Манев, И., „Календар 1944 – 2004“, София, 2004, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, ISBN 954-8248-17-4, стр.10
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр.108 и 359
  • Рухчев, Н., „Военното училище на България 1878 – 2002“, София, 2012, Министерство на отбраната на Република България, ISBN 978-954-9971-644, стр. 231, 305 и 544

Фотоархив[редактиране | редактиране на кода]

Павел Панов като подпоручик в официалния албум на
38-ми випуск на Военното училище в София (1917)
Павел Панов като капитан в официалния албум на
49-ти Витошки випуск на Военното училище в София (1928)
Павел Панов като капитан в официалния албум на
49-ти Витошки випуск на Военното училище в София (1930)