Страцин (община Кратово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Страцин (Община Кратово))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Страцин.

Страцин
Страцин
— село —
Фреска в църквата „Свети Димитър“
Фреска в църквата „Свети Димитър
Macedonia relief location map.jpg
42.1506° с. ш. 22.0322° и. д.
Страцин
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Средорек
Надм. височина 732 m
Население (2002) 185 души
Страцин в Общомедия
Документ на Страцинската община от 16 май 1918 г. по време на българското управление през Първата световна война

Стра̀цин (на македонска литературна норма: Страцин) е село в източната част на Република Македония, община Кратово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.[1]

В началото на 20 век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1 000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.[2]

През 1906-1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.[3] На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са избити.[4] На 8 срещу 9 май 1908 година сръбска чета отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.[5]

В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.[7][8].

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Страцин
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година[10]
  • Flag of Macedonia.svg Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Република Македония
Починали в Страцин
  • Flag of Serbia.svg Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник
  • Flag of Serbia.svg Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник[11].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  3. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370., Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.
  4. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 415, 430.
  5. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449, Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235., Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4.
  6. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 448-449.
  7. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 460-461.
  8. Славов. С. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.322.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  11. Краков, Станислав. Пламен четништва, Београд, 1930, стр. 22 – 24.


Населени места в Община Кратово Flag of Kratovo Municipality.svg
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица

     Портал „Македония“         Портал „Македония