Талашманце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Талашманце
Талашманце
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.1056° с. ш. 22.1242° и. д.
Талашманце
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Надм. височина 750 m
Население 150 души (2002)
Пощенски код 1360
Талашманце в Общомедия

Талашманце или Талашманци (на македонска литературна норма: Талашманце) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e разположено na 10 км северозападно от общинския център Кратово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от кратовското архиерейско наместничество до митрополит Синесий Скопски относно потурчилата се Цана Георгиева, която иска да се върне в православието, а властите не позволяват.

В XIX век Талашманце е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Талишманци има 280 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Талашманци (Talachmantzi) има 232 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Талашманце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Ангелов.
Родени в Талашманце
  • Flag of Bulgaria.svg Дончо Ангелов (1884 – 1921), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кр. Корияшки (1875 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през април 1921 година[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Велков, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57


     Портал „Македония“         Портал „Македония