Койково
| Койково Којково | |
| — село — | |
 Воденица на Злетовската река край Койково | |
  Койково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1092 m |
| Население | 36 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Койково в Общомедия | |
Койково (на македонска литературна норма: Којково) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Койкова със 7 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 6 джизие ханета в Койкова.[2]
В XIX век Койково е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Койково има 160 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Койково (Koïkovo) има 124 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война 5 души от Койково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Койково
Анто (Ампо) Наков, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, 3-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[6]- Величко Георгиев Теодосиев (1890 - след 1984), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Георги Теодосиев Павлов, български революционер от ВМОРО, пренасял оръжие за Организацията през връх Руен, през Винишката афера от 1897 година бяга с братята и баща си в Кюстендил[7]
- Заре Велков Стойков – Дедо Зао, деец на ВМОРО и ВМРО
- Йосиф Велков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 10-а прилепска дружина, щаб на 3-та МОО бригада[8]
- Мите Анастасов (Демо Анастасов, 1882 – 1915), български революционер
- Тодор Стоянов, български революционер, четник на Симеон Клинчарски в 1914 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
- ↑ „Спомени на Величко Георгиев Теодосиев за участието му в освободителните борби на Македония. 1984 г.“, ДАА Кюстендил, ф. 281К, оп. 2, а. е. 31.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 5.
| |||||||||||
