Койково
| Койково Којково | |
| — село — | |
 Воденица на Злетовската река край Койково | |
  Койково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1092 m |
| Население | 36 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Койково в Общомедия | |
Койково (на македонска литературна норма: Којково) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Койкова със 7 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 6 джизие ханета в Койкова.[2]
В XIX век Койково е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койково има 160 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Койково (Koïkovo) има 124 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война 5 души от Койково и 2 души от Дълги дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Койково
Апостол Заов (Завов, Захов), македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, 3-та рота на 7-а кумановска дружина, посочен от Дълги дол, Кочанско[6]- Анто (Ампо) Наков, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, 3-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
- Величко Теодосиев (1890 - ?), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Заре Велков Стойков – Дедо Зао, деец на ВМОРО и ВМРО
- Йосиф Велков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 10-а прилепска дружина, щаб на 3-та МОО бригада[8]
- Мите Анастасов (Демо Анастасов, 1882 – 1915), български революционер
- Мите Заов Велков, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 4-та рота на 2-ра скопска дружина, посочен от Дълги дол, Кочанско[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845, 852.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262, 267.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
| |||||||||||
