Зао Велков
| Зао Велков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Заре (Заро, Зао) Велков (Вълков), известен като Дедо Зао, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Велков е роден в кратовското село Койково, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО.[1] За революционна дейност е арестуван и затворен в Скопския затвор Куршумли хан. Освободен е при общата амнистия през април 1904 година. При избухването на Балканската война в 1912 година Велков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов.[2] Йосиф Велков от Койково също е опълченец в нестроевата рота на 10 прилепска дружина и в щаба на 3 бригада на Македоно одринското опълчение, Мите Заов Велков (24-годишен, земеделец) служи в 4 рота на 2 скопска дружина,[3] а Апостол Заов (Захов) служи в 3 рота на 7 кумановска дружина.[4]
След възстановяването на ВМРО след Първата световна война, Зао Велков е един от първите хора на организацията в Кратовско.[1] Служи като задграничен куриер.[5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.
