Направо към съдържанието

Горно Кратово

Горно Кратово
Горно Кратово
— село —
Панорама на Горно Кратово
Панорама на Горно Кратово
42.0928° с. ш. 22.2081° и. д.
Горно Кратово
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина959 m
Население27 души (2002)
Пощенски код1360
Горно Кратово в Общомедия

Горно Кратово (на македонска литературна норма: Горно Кратово) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Горно Кратово е малко село, разположено на 3 километра североизточно от общинския център град Кратово в западните склонове на Осогово.

„Света Троица“

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Горна Кратова с 21 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 25 джизие ханета в Горно Кратова.[2]

В XIX век Горно Кратово е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Кратово има 280 жители, всички българи християни.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горне Кратово има 15 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Кратово (Gorno Kratovo) има 320 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Горно Кратово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[8]

Родени в Горно Кратово
  • Ампо Митев, български революционер от ВМОРО, действал в Кратовско в 1914 година[9]
  • Арсо Арексов (Алексиев), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина, щаб на 3 бригада[10]
  • Игнат Трайков (1861 – след 1943), български революционер от ВМОРО, македоно-одрински опълченец[11]
  • Илиан Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Георгиев[12]
  • Саздо Стоянов, български революционер от ВМОРО, действал в Кратовско в 1914 година[9]
  • Спиро Миялков, български революционер от ВМОРО, действал в Кратовско в 1914 година[13]
  • Стоян Леков (? – 1924), български революционер
  1. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  4. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  8. ↑ Профил на община Кратово, Население, стр. 13 (PDF), архив на оригинала от 9 май 2009, https://web.archive.org/web/20090509084509/http://www.opstinakratovo.gov.mk/upload/Opstina_Kratovo-Profil.pdf, посетен на 10 януари 2009
  9. 1 2 Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 13.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 17 – 18.
  11. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 245.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  13. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 14.