Игнат Трайков
| Игнат Трайков | |
| български революционер | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Игнат Трайков Петков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Трайков е роден в 1861 година[2] в кратовското село Горно Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Влиза във ВМОРО и в 1903 година става четник на Йордан Спасов, с когото е нелегален пет години. Участва в сраженията с турците при Стърмош и със сърбите при Шопско Рудари. След Младотурската революция в 1908 година, емигрира в България.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4-а рота на 3-а солунска дружина.[1][3] Воюва и в Междусъюзническата война като участва в сраженията при Султан тепе и Емирица.[1]
На 12 март 1943 година, като жител на Горно Кратово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 245.
- ↑ Към 12 март 1943 година е на 82 години.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
