Йордан Спасов (революционер)

Йордан Спасов
	Йордан Спасов
български революционер
	Четата на Спасов (в центъра)
Роден	1875 г. Кнеже, Османска империя
Починал	25 юли 1908 г. (33 г.) Кратовско, Османска империя
	Йордан Спасов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Спасов.

Йордан Спасов е български хайдутин и революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Спасов е роден в 1875 година в щипското село Кнеже, което тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Остава без образование и става четник в хайдутската чета на Димо Дедото. С нея в 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. При разбиването на четата е заловен и заточен.^[2]

Амнистиран, отново се захваща с революционна дейност и в 1900 година става четник в четата на Вътрешната организация, начело с Мирче Ацев.^[1]

В 1904 година е отдельонен началник в четата на Атанас Бабата, която действа в Кратовско около месец.^[3]

По-късно дълги години е войвода на ВМОРО в Кратовско.^[1]^[4]

Чета на Йордан Спасов, 20 юни 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Йордан Спасов	Кнеже	Щипска
2.	Божин Лазаров	Рудари	Кратовска
3.	Христо Димитров	Охрид
4.	Илия Николов	Крушово	Битолска
5.	Васил Спиридонов	Тетово
6.	Илия Златанов	Кюстендил
7.	Богдан Георгиев
8.	Йордан Коцев	Щип
9.	Дино Георгиев	Аканджали	Дойранска
10.	Манче Делчев	Бургас
	Ефтим	Злетово	Кратовска^[5]

Чета на Йордан Спасов, 5 април 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Йордан Спасов	Кнеже	Щипска
2.	Йордан	Секулица	Кратовска
3.	Данчо	Железница	Кратовска
4.	Кръсто Василков	Страцин	Кратовска
5.	Ной Димитров	Зеленград	Кратовска
6.	Ефтим	Нивичани	Кочанска
7.	Тосе	Нивичани	Кочанска
8.	Мите		Кочанска
9.	Ефтим Михайлов	Злетово	Кратовска	завърнали се всички^[6]

Чета на Йордан Спасов, 6 май 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Йордан Спасов	Кнеже	Велешка
2.	Иван Кръстев	Кратово
3.	Наско Георгиев	Кратово
4.	Милан Лазов	Неманици	Щипска
5.	Христо Атанасов	Речани	Кочанска
6.	Божил Лазаров	Шопско Рудари	Кратовска
7.	Анания Младенов	Кратово	Кратовска
8.	Милан Иванов	Туралево	Кратовска
9.	Стефан Стоянов	Пловдив
10.	Киро Иванов	Скопие
11.	Иван Кръстев	Типченица	Врачанска
12.	Георги Константинов	Баскалци	Петричка	^[6]

Чета на Йордан Спасов, август 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Йордан Спасов	Кнеже	Велешка
2.	Христо Димитров	Кюстендил
3.	Никола Наумов	Кюстендил
4.	Панчо Костев	Велес
5.	Теодос Божинов	Нивичани	Кочанска
6.	Ефтим Андов	Нивичани	Кочанска
7.	Ной Димитров
8.	Петър Наумов	Битоля		^[7]

Чета на Йордан Спасов, 1 юни 1907 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Йордан Спасов	Кнеже	Щипска
2.	Михаил Петров	Кратово
3.	Стоян Ангелов	Храсна	Мелнишка
4.	Милан Иванов		Кратовска
5.	Ефрем Христов	Крилатица	Кратовска
6.	Божин Лазаров	Шопско Рудари	Кратовска
7.	Кирил Иванов	Скопие		^[8]

Съден е от войводски съд и убит в първите дни на Хуриета по обвинение и настояване от страна на Тодор Александров заедно със съименника си войвода Йордан Малкия.^[9] Според Кръсто Лазаров Спасов е станал „жертва [на] някакво разногласие“.^[3]

Войводата е в средата, първият прав от ляво надясно е Евтим Михайлов от Злетово

Бележки

1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 434.
1 2 Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 21.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 475 – 481.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
1 2 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 202.

[Николов_153-1] 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 434.

[Лазаров_21-3] 1 2 Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 21.

[4] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 475 – 481.

[5] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35

[strumski.com-6] 1 2 „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43

[7] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45

[8] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52

[9] Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 202.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]