Нивичани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нивичани
Нивичани
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9553° с. ш. 22.3375° и. д.
Нивичани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Кочани
Надм. височина 727 m
Население (2002) 343 души
МПС код КО

Нивичани (на македонска литературна норма: Нивичани) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 22 километра северозападно от град Кочани и южно от Осоговската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Нивичани е чисто българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1864 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Нивичани има 460 жители, всички българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Нивичане има 48 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[4] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нивичани (Nivitchani) има 48 българи екзархисти, 432 българи патриаршисти сърбомани и 18 власи, като в селото работи сръбско училище.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 60 от 68 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия[6].

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Сърбоманският архиерейски наместник в Кочани поп Милан обещава на затворените нивичанци, че ще бъдат освободени, ако станат патриаршисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Нивичани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяване от 2002 в селото има 120 къщи, 90 домакинства и 343 жители.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нивичани
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Илиев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, работник, 4 рота на 2 скопска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ташов (? – 1910), български революционер, дългогодишен селски войвода на ВМОРО, убит от турците, баща на Евтим Полски[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Полски (1886 – 1931), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Попгерасимов, български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спанчевска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 132-133.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300, 302.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  9. Официален сайт на Община Кочани.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 165.
  12. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
Населени места в Община Кочани Flag of Kocani Municipality.svg
Кочани | Безиково | Бели | Вранинци | Горни Подлог | Горно Градче | Главовица | Гърдовци | Долни Подлог | Долно Градче | Костин дол | Лешки | Моянци | Небояни | Нивичани | Ново село | Оризари | Пантелей | Пашаджиково | Полаки | Пресека | Прибачево | Припор | Райчани | Речани | Търкане | Цървена нива | Ястребник
Исторически села: Мишино | Чеперник
     Портал „Македония“         Портал „Македония