Гърдовци
| Гърдовци Грдовци | |
| — село — | |
 | |
  Гърдовци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Надм. височина | 314 m |
| Население | 1288 души (2002) |
| Пощенски код | 2307 |
| МПС код | КО |
| Гърдовци в Общомедия | |
Гърдовци (на македонска литературна норма: Грдовци) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 4 километра южно от град Кочани в Кочанската котловина на десния бряг на река Брегалница.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Гърдовци е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гръдовци има 480 жители българи християни и 125 турци.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гърдовци (Guirdovtzi) има 504 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война 4 души от Гърдовци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
- Документи за изграждане на българско училище в село Гърдовци, 24 юни 1905 година
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
През 1947 година е убит от засада на агенти на УДБА без съд и присъда заради българското си самосъзнание заедно с още 12 души местният жител Никола Бонев.[4]
Според преброяване от 2002 в селото има 420 домакинство с 446 къщи.[5]
Църквата „Света Троица“ е започната в 1932 година, а освещаването е извършено в 1970 година от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Църквата е изписана в 1998-1999 година от зограф Тони от Оризари.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гърдовци
Ефтим Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Христо Хаджиандонов[7] и Симеон Клинчарски в 1915 година[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Грдовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 22.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 29.
| |||||||||||
