Направо към съдържанието

Бели

Вижте пояснителната страница за други значения на Бели.

Бели
Бели
— село —
Панорама на Бели.
Панорама на Бели.
41.9283° с. ш. 22.38° и. д.
Бели
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Надм. височина427 m
Население466 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Бели в Общомедия

Бели или Беле[1] (изписване до 1945 година: Бѣли; на македонска литературна норма: Бели) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

Селото е разположено на 5 километра северозападно от град Кочани.

В XIX век Бели е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е изградена в 1870 година. Иконите са от XIX век и са на Захарий Доспевски и неизвестни автори. Не е зографисана.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бели (Бѣли) има 400 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Моянци (Moyantzi) има 576 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

На 9 ноември 1909 година при обиск у Георги Стоянов от Бели е намерена мартинка, при избухналата престрелка са убити кметът и брат му. Селото е обискирано от военна част и 30 души са арестувани.[5] През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Осем души са арестувани и бити.[6]

При избухването на Балканската война деветнадесет души от Бели са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според преброяване от 2002 в селото има 141 домакинства със 150 къщи.[8]

Родени в Бели
Троян Иванов.
Починали в Бели
  • Кирил Тодоров Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[14]
  1. Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките. с. 418.
  2. Спанчевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 24 януари 2022. Посетен на 28 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  8. Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  10. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  11. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 28.
  12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
  13. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 21