Моянци (община Кочани)
| Моянци Мојанци | |
| — село — | |
 | |
  Моянци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Кочани |
| Надм. височина | 302 m |
| Население | 556 души (2002) |
| Пощенски код | 2307 |
| МПС код | КО |
| Моянци в Общомедия | |
Моянци (на македонска литературна норма: Мојанци) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на дъното на Кочанската котловина и е обградено от обработваеми ниви и оризови полета. Разположено е на 2 километра от пътя Щип-Кочани, като отбивката за селото е на 3 километра преди Кочани. Моянци се намира на 5 километра северно от северните склонове на планината Плачковица и на 6 километра южно от южните склонове на Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Моянци е смесено българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Моянци има 75 жители българи християни и 50 жители цигани.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Моянци (Moyantzi) има 96 българи екзархисти и 48 цигани. В селото работи сръбско училище.[2]
На 13 февруари 1915 година сръбските окупатори убиват 54-годишния кмет на селото Иван Георгиев.[3]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Моянци е част от Облешевска община в Кочанска околия на Щипски окръг и има 86 жители.[4]
В 1992 година е поставен темелният камък на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ от митрополит Стефан Брегалнишки. Иконите на иконостаса, както и фреските Богородица Ширшая небес и Христос Пантократор са дело на Венко Цветков от Скопие.[5]
Според преброяване от 2002 в селото има 166 домакинства със 184 къщи.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Моянци
Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 40 (50)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Симеон Георгиев, 14 воденска дружина[7]- Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, 3 и 4 рота на 2 Скопска дружина[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 111
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 102.
- ↑ Грдовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Официален сайт на община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- 1 2 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
| |||||||||||
