Пашаджиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за Пашаджиково. За Полски Пашаджик вижте Чифлик (община Чешиново-Облешево).
Пашаджиково
Пашаџиково
— село —
Куќа во Пашаџиково.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.9894° с. ш. 22.3586° и. д.
Пашаджиково
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Географска областОсоговия
Надм. височина824 m
Население0 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Пашаджиково в Общомедия

Пашаджиково или Пашаджик (на македонска литературна норма: Пашаџиково) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 20 километра североизточно от град Кочани, високо в Осоговската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пашаджиково е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 100 жители, всички българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Пашаджичово има 13 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[3] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пашаджиково (Pachadjik) има 88 жители патриаршисти сърбомани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 14 от 28 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]

Според преброяване от 2002 селото е обезлюдено и има 27 изоставени къщи.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Пашаджиково

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300, 302.
  6. Официален сайт на Община Кочани.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 86